Обожавам черните котки. Козината им е винаги лъскава, плътна, придава им осанка каквато другите рунтавелки нямат.
Като бях много малка имахме черен котарак. Неопитомен. Дращеше и хапеше, не се даваше да го хванеш. Не влизаше вкъщи. Беше като „Скитникът и неговата сестра”. Идваше веднъж на 3- 4- 5 месеца. Задържаше се за малко и пак изчезваше. Защо се връщаше?
Вярно, хранехме го, а както пишеше граф Толстой: Жената е като котката- привързва се към дома, не към мъжа (ейййй, не запомних друго от тая тухла „Война и Мир”) Ако го перефразирам с оглед на котката, то тя се привързвакъм храната, не към стопаните. Но тогава, защо си тръгваше?
При едно от поредните си странства, повече не се появи. Котките, които не живеят в апартаменти, никога не умират удома.
Имаше семейство мърморанки пред блока. Това лято се появиха малки котета и до зимата се събраха 8 пухкави, големи писани. Хората ги хранеха, оставяха им вода. Кучетата не ги закачаха. Преди няколко дни видях, че е опъната предпазна лента при темела на блока, където се струпваха. Зачудих се защо и кой я е вързал. Няма сняг, няма падащи ледени висулки, никой не прави ремонт...но писаните липсваха. След 3 дни махнаха лентата. Два дни по- късно продължава да няма ни вест, ни кост от животинките. Останал е само един дебел рунчо, който явно не е бил на мястото, когато са опъвали предпазната лента...
Никога не съм вярвала в суеверия, не съм имала време и финанси да се занимавам с това. Да спазвам странни ритуали за късмет, безкъсметие, поличби, да водя бебето си да му леят куршум против страх, защото плачело понеже някой си бил гръмнал докато спяло и то се стреснало- Два дни след посещението при баярицата, се оказа, че детенцето е болно. Инкубационният период на една вирусна инфекция е 7-10 дни, все пак.
На мен винаги ми се е налагало да оцелявам в реалността. Тук, сега, веднага. Да отхвърля работата, да разреша належащия проблем. Това, последното, е многопластово в разбиранията на различните хора.Нещо като Пирамидата на Маслоу за градация на потребностите.
Покрай земетресението миналата година в прословутия форум БГмама, се водеше дискусия, че някои майки подготвят сакчета за „спешна евакуация” в случай на последващ силен трус. Тогава една от участничките споделяше, че не е правила нищо подобно, но като чете „колежките”, по- добре да стегне и тя такава чантичка, че само си гушка бебчето и се шашка при всяка вибрация. Десетина реплики по- надолу същата се беше включила отново в дискусията с въпрос: „Момичета, съвсем се обърках какво трябва да съдържа тази раничка за „спешна евакуация”- машата за коса трябва ли ми???”
Имам маша за коса, но, честно казано, съм я ползвала точно 2 пъти за 4-5 години.
Животът не ме научи да съм винаги първа, научи ме, че е важно в точния момент да съм последния Гаврош, но от вярната страна на барикадата; не ме научи винаги да съм печеливша, а напротив, че ще падна и ще се ударя, но ми показа, че трябва след това да стана...
...С какъв стоицизъм посрещаме ние падането на малкия Джек и малката Джил!
Но когато ние — възрастният Джек с посребрели мустаци и възрастната Джил с първите слаби „пачи крачета“ около очите — когато ние се спънем надолу по хълма и нашата кофа се разлее, о, небеса, каква трагедия настъпва.... Мистър Джек и Мисис Джил, слизайки от хълма, се спънали в един камък, сложен там, по всяка вероятност, от злите сили на вселената. Мистър Джек и Мисис Джил си ударили глупавите глави... и стоят и се чудят, че светът продължава да си гледа спокойно работата пред такова нечувано нещастие.
Не вземайте работата толкова сериозно, Джек и Джил. Разсипали сте кофата с вашето щастие, тогава се изкачете пак по хълма и я напълнете отново...А какво сте правили, че се спънахте? Погаждали сте си номера сигурно.
-Джеръм
...(животът) не ме научи да съм винаги права като човешко, т.е. морално, емоционално, социално същество- научи ме, че ще сгреша, но също ме научи да поправям грешките си, комуникирайки ги.
Вчера, вървейки по малка, тиха уличка, от отсрещния тротоар ми привлече вниманието силен крясък. Жена, претенциозно държаща цигара и около 10- годишно момченце. Не знам дали и какво е казало момченцето, но майката я чух- „Хайде пресичай, Боби! Стига си философствал! Много си ми интересен!”
От много хора съм чувала, че начинът ми на комуникация не им харесвал. Че съм странна, луда, за професионална консултация.
Напоследък забелязвам, че шаблонът на общуване е като интервю за работа- име, род, потекло, професионални амбиции, кариерни перспективи, имотно състояние- сухо, кухо, корпоративно... Хората са станали консуматори, ползватели наготово на еднократни опаковки от макдоналдс. На щанда в супермаркета си оправят 20 грамовата златна верига на врата и сърфират със смарт фона си докато чакат ред на касата, но си купуват чипс и кисело мляко от 30 ст. По- лесно е да пуснат тема във форум как да свалят гаджето отколкото да си направят труд да разменят две приказки очи в очи с него/ нея. Опасно е- ще вземат да го/я забележат, чуят, усетят...и може да се замислят, а може и да прочувстват...
Комуникацията е двустранен процес и постоянно учене, вслушване, разбиране, грешене, поясняване, желание за развитие и изграждане...
...а не безчовечна посредственост на отношението, в която:
Душата ми се стяга до полуда
в прегръдките на свойта самота.
Уви, хората са станали кухи, изпразнени черупки. Затова и у тях няма нищо тъжно.
Изгорих си дантелата на новата блуза като се опитвах да я парна с ютията сутринта в бързината. Все пак е петък 13-ти. Ядосах се. Помислих да я хвърля. Помислих и да обиклаям днес по кинкалериите да търся дантела за подмяна. После се сетих, че пред себе си имам стопено парче изкуствен найлон, а у себе си (удома) имам истински лен с вискоза и неизброими възможности за вариации с ръчно правена дантела на една кука.
Мисля, че застоялото кълбе си намери мястото сред голямата подредба на незабележимите неща.
Да не си помислите, че чета Алън, защото го цитирам. Глупости. Бях си го купувала от нямай къде преди 5-6 годинки да си подпирам счупеното легло с него и тотално не ми хареса. Леглото пак хлътваше като легна. А скрибуцането му хич не се повлия. Даже с времето се превърна в горък грохот.
Но тогава бях помияр- купувах де що читаво нещо цъфнеше на пазара. Пък то се оказа, че има страшно много нечитаво. Като уникалната тенденция да се превеждат О'Хенри и Моъм в сегашно време. Или издателство Колибри да бълва томчета на Удахус с повече правописни грешки отколкото е способен да направи първолак със завързани очи.
Ала това беше, защото нямах компютър. Пък сега вече имам.
Затова нямам нужда да проумявам каквото и да е. Имам си гугъл и електронни медии.
От друга страна, имам и достатъчно меродавна преценка да оценя, че не мога да пиша. Така си направих блог. Който не става за даскал, зоват го за директор.
А който няма скрупули да се изразява публично в проза /лидерите на протеста из университетските даскали, например/ рано или късно се полакумява и за мерена реч или поне бели стихове/лидерите на държавата из парламента/
Понеже аз съм социално животно по природа, да не остана по- назад от тълпата. Та кой знае защо, наместо вдъхновение, в главата ми изплува образът на д-р Равик докато си свиваше папироса...Така се увлякох в литературни въжделения на хаос....
А тук, у нас, не само, че не произнасяме, не пишем, но и не говорим езика си; какво остава да го знаем или пък да осъзнаваме действията си.
Ходих до СУ. Имах работа с администрацията. Нямаше как да избегна живия контакт. Побесняването- също.
Окупатори.
Шайка калпазани застанали да преглеждат на входа книжките на децата- дали имали заверен семестър и дали да ги пускали?!
На вътрешния вход пък трябвало да се разпиша в списък- но това не били лични данни!- за да вляза, защотооо... нещо си- несвързано и плесенясало като местата в мозъчетата ви, където е трябвало да са изградени рефлексните ви дъги, за да сте социално адекватни.
Зачислиха ми придужител. Не можело сама да ходя из коридорите. Да се ненада човек как съм го правила години наред.
Димитри Иванов пишеше, че покрай бившия ни премиер е престанал да консумира тиква по политически причини.
Аз преди много години рязко си редуцирах контактите с не малко хомо сапиенси по причини- хигиена на мозъка. Но този път ми се наложи да наруша принципите си; уви- и аполитичните такива.
Ескортът ми приемаше за въпрос на чест това да не спира да бърбори- без окуражаване; да вметва на всяка втора дума по доста английски реплики; да жестикулира екзалтирано. Поне до момента, до който не му припомних, че е жалко да си завършил чужда филология, а да не умееш да се ползваш от лексикалното богатство на собствения си език, за да кокетираш с чуждия.
В хода на разговора, който сянката ми (въх, почувствах се почти като в силните години на ДС, макар да нямам съзнателни спомени от това време ) държеше да води на висок глас и пряко безинтереса ми докато си чаках реда на опашката, обогатих значително познанията си из дебрите на посредствената мисъл и обикновеното съзнание.
Например, разбрах:
- че личност е човек, който стои зад идеалите си, но не сляпо..и който подхожда към себе си изцяло логически
Мили мои наивници, човекът е човек, защото е единственото разумно, но ирационално същество.
А личност е персона с изграден емоционален свят и завършеност на емоционалните порцеси, поне според учебника по психология от 7- 8 клас.
- че полза от окупацията има и тя е, че тоалетните са чисти, имат тоалетна хартия и университетът е тих. Защото те, окупаторите, спят там.
Ми гледах репортажи. Кел файда за чистите WC-та -те и преди не бяха по- различни от всяка друга обществена тоалетна- когато мраморите и аудиториите, чиито банки са търкали изтъкнати умове, са превърнати в кочина. Не ми възразявайте, че като си тръгнете, ще си почистите полевите сбирщайни. То е като с плакатите по спирки и улици след избори.
А ако приоритет в кампанията ви са, всъщност, обществените тоалетни...
- ....понеже на зададен въпрос искам ли да се развивам, аз споделих искрено, че по- скоро деградирам, предвид факта, че всеки, трупащ тапии рано или късно спира на едно клонче от развитието си и не помръдва ни на йота от там ...разбрах, че той самият имал още доста време докато деградира
Наложи ми се да си отметна отново в главицата неумолимата житейска истина, че всяко явление си има привилегията да е поне веднъж драма и поне веднъж гротеска, и един човешки живот стига и за двете.
- че той бил феминист с баба феминистка- товане помня в какъв контекст. Но пък не можа да ми припомни разликата между субретка и суфражетка...на пук на фонетичното им сходство, което все ме обърква- коя беше проститутката, коя еманципантката...
Изобщо, целият опит за разговор нямаше контекст- приличаше повече на брауново движение на частиците.
Както разказваше лорд Хенри на Дориан Грей за жените, те са два вида- негримирани и гримирани. С първите може да се говори, но в цял Лондон едва ли има и три такива и две от тях не биха били допуснати в отбрано общество. Гримираните пък са много полезни. Те са отлична компания за вечеря, но за разлика от бабите си, които са се боядисвали, за да бъдат достойни събеседнички в светския разговор, тези го правят, само за да се подмладяват. И ако се намацат така, че да изглеждат два пъти по- малки от собствените си дъщери, то са напълно удовлетворени.
Та нещо такова и с масовката по окупационните територии навън в момента.
За половин час чух още много ...
Най- сетне дойде и кулминацията на диалога, а именно: от личност, младежът стигна до самооценката на индивид, само претендиращ за личност....но и това не ми се коментира вече...
Какво исках да ви кажа.
Абе, лигльовци! Каква свобода упражнявате, когато нарушавате моята, при това от позицията на численото превъзходство, силата и ултиматума! Университетът е свободна от политически пристрастия територия. Свобдона за всеки, желаещ да се обучава, развива интелектуално, диспутира научните си интереси със събеседници на своето ниво и със съответната подобаваща подготовка в материята.
До тук нещо да ви прави впечатление?- Ще ви го смеля наготово. Ако искате да се занимавате с политика, идете в парламента. Не в Алма Матер!
Кой ви разрешава и какви сте вие, че да си играете на полицейщина и да ми искате лични документи и лични данни, и да установявате пропусквателен режим в обществени институции! И да настоявате за волеизлиянието ми- моето саморъчно вписване в някакви хвърчащи листчета, които ще ползвате кой знае за какви мизерии! Хайде първо отворете ЗЗЛД и прилежащата към него наредба, после скролнете с умните си (за разлика от вас) телефончета, с които поствате нон стоп в оня маймунарник- фейсбук, надолу из писания текст, докато прочетете с разбиране кое какво е, и чак после бъдете така глупави да си отваряте устата, вокализирайки това, което ви напира отвътре. Не сте на палмата в гората, за да надавате сутрешен рев по изгрев слънце, а насред цивилизация, стъпваща на древна култура.... и в най-старата и авторитетна образователна институция в България.
Да беше влязъл един мъж вместо мене, щеше да ви отвърти по два шамара и да ви натири с подвити опашки обратно при лумпените ви подстрекатели.
Всъщност, какво се занимавам...нали Лампедуза пишеше как ние бяхме лъвовете и гепардите, ще ни заместят чакалчетата и хиените и всички ние чакали, гепарди и овце, ще се смятаме солта на земята.
Но вие си мислите за кораба с имигранти, нали? Не знаете за кого ви говоря, освен ако не сте завършили италианска филология, въпреки че а дано, ама надали. При условие, че вече и журналята, списващи си колонките с вас, завършват журналистика с 3-ка от изпита по български език...
Брррррр...ама че студ. Вече от половин час не съм изложена на атмосферните условия и ледените иглички започват да се разнасят от фалангите на пръстчетата ми нагоре към лактите. Явно кръвта отчаяно се бори да възстанови циркулацията си.
При подобни феномени, Оймяконци знаят,че най- сигурното, което ти гарантира оцеляването, е еленско- за закуска, обед и вечеря. С други думи- протеини. Иначе се унасяш...но не "като просната в банята кърпа" както се чувствам аз в момента.
Тъй като, с очевидното си студенокръвие, не споделям чак тези погранични географски ширини, в последно време, възпитах навика да не изкарвам сутринта на обичайното двойно кафе, долято до ръба на чаената чаша, с мляко.
Затова взех да наминавам през някои симпатични кафенета за дребна стръполинка.
Тази сутрин обаче заварих поредното безумие из малките градски явности.
Пред мен, на тезгяха, където са строени както опакованите крекери и сухарчета, така и прясно изпечените закуски, увити в месал и уютно положени в кошничка, се мъдреше, току помежду им, една дамска чанта!
Без собственик?!
Девойчето зад щанда с неловка усмивка очакваше...едно очарователно изрусено същество, отстоящо на два метра от дамския си аксесоар (пльоснат безобразно сред храната) да (се) зяпа във витрината отстрани, явно подреждайки отблясъците на русото по тоналност и според осветеността. Допускам последната причина, макар да нямах нито време, нито интерес да се задълбочавам в реалната такава, тъй като очевидно дамата е имала нужда ръцете й да са свободни, иначе не виждам аргумент да не си държи самостоятелно чантето.
Не съм привърженик на прекомерната хигиена. Например, не мисля,че кучетата в парка или детската градинка ще поразят детето ми с болести, за разлика от безумното ми лъскане с рекламирани санитарни препарати вкъщи, за да го предпазя от същите тези микроби.
Но, все пак, дамската чанта далеч не е най- чистият аксесоар, за да го отърквам в храната си преднамерено и безмозъчно- безогледно. Още повече, с него да запазвам ред, докато се чудя дали ще правя нещо или не, за разлика от хора, които знаят защо са се озовали там.
Когато на изпит мълчиш като риба, даскалът и останалият поток не те чакат, за да проговориш. Освен ако не се намираш в онова състезание на костенурчето Франклин за най- дълго правене на нещо, където Зайо се умори да скача, Мечо се умори да яде мед, но Франклин не се уморяваше да мисли..и мисли, мисли, мсили...
Безскрупулно ще изплагиатствам и перефразирам Уди Алън. Предлагам всички кухи трътки да бъдат облечени като кокошки.
Do you remember what did the magical tape measure show when the eligible smart enchantress would check her height: "Mary Poppins- Practically Perfect in Every Way".
Would you object ?
Or would you believe that whatever you do, whenever you try it and however you perform it, it is always that what you were aiming at was to achieve the idea, rather than the mere material replica.
If so, you could not go "imperfect", no matter how poor or inappropriate the result might view and regardless your innate ordinariness. Just follow the calm whisper of the artistic intuition ;)
Дядо баба вика. Тича баба Мика, тича дядо хваща. Двама се напъват, ряпата опъват – тя се не поклаща. Баба внучка вика........
Мислех си, че тоя месец ще съм кът откъм материал за втора статия, защото нито ми е по силите да си завърша новия кроше проект (който направо ми пълни душата:)) нито, честно казано, имам време и да дишам. Дори малко съжалявах за занемаряването на блогчето. Нооо...най- предсказуемото в живота е, че той е непредсказуем.
И така, потънала в самосъжаление покрай дъждовните облаци (a black depression had settled on me- дето пишеше Оскар Уайлд в „Кентървилския призрак”) съвсем невинно съдбата взе че ме метна в поредната история от серията „най- невероятното” в българското здравно обслужване. Направо ще рече човек, че съм пристрастена към темата, пък аз, ужким, гледам да не се топвам в тия води повече от два пъти годишно – веднъж за пролетното равноденствие и веднъж по хелоуин:))
Какви бесове ме продкукуросаха, реших, за пръв път в живота си, да си поискам копие от пълния набор изследвания от профилактичен преглед. Барабар със снимковия материал.
Сигурно съм се вдъхновила покрай изложбата „Човешкото тяло- разкрито и реално” и заради готините цветове, докарани от резолюцията на компютърния екран. А си мислех, че ми прилошава от медицински детайли и лекарски манипулации - може пък да е от цветовете на докторските униформи? Някакъв монохроматичен дисонанс, влияещ на налягането във вътрешното ми ухо? Ще трябва да задам казуса на джи пи-то си, живот и здраве.
И тъй, поисках си снимките, да ми ги качат..... на флашка! Ей това чудо на технологията обърна колата! Все пак, в не малко държавни администрации още ползват външно флопи за дискети.
Лекарят изключително отзивчиво ми каза, че ще ми ги даде, но трябва да извикаме някой, който разбира, защото той компютъра може само да го включва. Знам, че мъжката логика е правилна, докато женската е само интересна, но понеже не съм от досетливите, се изкушавам да попитам дали си има отделен медицински кадър, чиято работа е само да изключва рс-то?
Както и да е.
На помощ се извика, разбира се, първо медицинската сестра и й се постави сложното задание. Дамата се стресна и започна да се оправдава, че компютърът, камоли прилично не стар и даже лъскав, няма usb port.
Следващата стъпка беше да се привлече към каузата колегата от съседната стая, който имаше и придобита специализация в една от големите болници (това беше важно уточнение при представянето му) пък, пусто, беше и красавец ;)))
Той заседна смело пред монитора и започна да обяснява, като истински лекар, какво прави- а именно, че на снимката, която е на слайд шоу в момента, просто ще й се даде save as, ще се съхрани на десктопа и така ще ми я метнат на флашката. НО! винаги има по едно коварно препятствие, а в случая се оказаха две:
1. Снимките бяха повече от една, към дестина, и на него щяло да му отнеме повече от 20 мин. една по една да ги съхрани по този начин
2. И той не знаеше къде може да е usb port-a
На уверенията ми, че последният трябва да е или отзад, или отпред на компютърната коруба..и че снимките трябва все да се съхраняват в някаква обща директория, а не само в слайд шоу програмката, от където те единствено знаят да ги гледат,...беше неизбежна намесата на трети колега, специализирал в друга известна болница:)
Той се справи бързо със задачката къде да бучне флашката- дръпна едно "камуфлажно" капаче отпред на компютъра и поясни, че тия, „новите”, имат порт и отпред.
Но епичната битка за снимките тепърва предстоеше. Първо попаднахме на общ списък на всички прегледани пациенти, ала възникна съмнението дали моя милост е сред тях или изобщо не съм вписвана в него?!
Освен това той ни беше безполезен, защото друго, освен име и някакъв странен пореден номер, там не открихме. После намерихме директорията със снимките, но се оказа, че са разбъркани и техният пореден номер не отговаря на поредния номер на пациента от „Списъка с пациенти”.
Накрая някък си успяхме да ги издирим по дата и да ги подредим в азбучен ред по наименование, да ги маркираме и да се възползваме от функцията на copy- paste бутоните :)) Всичко- 20мин., трима лекари със специализации и една сестра.
Е в такива моменти съжалявам,че нямам смарт фон за документиране на ситуациите.
Оценявам положените усилия и отделеното внимание, но в същото врме не зная дали трябва да се чувствам горда, че дадох повод да изобретим нов прийом при подхода към пациента (с чук и длето...издялан) или да подхващам литании, че нито един пациент досега не си е приисквал и получавал изследванията....
Оставям мненията и преценките на другите..сама се опитах да бъда обективна, камоли, че субективността е неизменно човешко състояние. А аз отивам да си троша главата в стената.
Al Pachino is regarded a great actor. The scenario he has followed has been carefully revised so that the words he had to say to be accepted as wise ones. Certainly, you could remember the proper context from a "Scent of a Woman".
But have you ever thought over the proposition that if a thousand of people claimed something seemed true, the last did not actually come true?
Some time ago I decided to try having formal tango lessons. One thing was clear to me from the very beginning- no good professionals in the field do we have so it was up to the location and the free time I had to make my choice. Unfortunately, half of the course had not passed until my negative opinion about the "instructors" and the efficiency of their work was proved. The 8 trainings scheduled would teach you no real basics but the pre-paid free of charge advice to improvise with the music.
How would you feel if you were in need of urgent surgery...And in the hospital they called for a student doing his first year in medicine and encouraged him: "Just give it a try"
A funny guy who they call Thomas Kuhn once presumed a curious deduction: One status quo is replaced by another one when a critical mass of differing circumstances is accumulated.
Is that uneasy to assimilate?
......
What was more- for some reason I appeared to be making our female instructor too anxious to explain to me that I could never ever make a silk purse out of a sow's ear as far as tango was concerned. And she did feel in no way obliged to employ any kind of small talk while enjoying her eloquence.
Quite many stupid- offs I have met in my life,.. too many for the years I have lived through. And not a one of them missed to explain to me how I were failing or crushing or going wrong etc., etc, etc,. Being honest, I 've got fed up with fools.
.......
Below you can have a look at a piece of an improvisation. An error eclecticism you may take it for. As there goes the saying- a messy mind is a symbol of a messy work.
The scheme is no use here. The only thing one needs is see a video how a simple chain is crocheted.. Afterwards it is just up to one's imagination to experiment with the hook & yarn in order to obtain a garment result. According to skilled pros,... it works.
Не се наемам да говоря за родната политика. Нищо не разбирам от нея, колкото и да се напъвам. Какво да се прави, oще древните гърци- основоположниците на демокрацията, са предугадили някои от неизменните ми несъвършенства.
Затова ще говоря за хора, които претендират, че разбират за какво иде реч и услужливо искат да упътят невежите, т.е. мен, в лабиринта на държавността.
Последните две седмици медиите бясно и неотменно ме заливат с:
- 9- и ден протести!
- 10- и ден протести!
- 11-и ден протести!
- 12-и ден протести!
...
...и какво от това?! Не разбирам.
В потвържеднието, че добавяйки към едно число още една единица, получаваш следващото в числовата редица, има нещо драматично ли - като в японски пейзаж на горичка, поточе и пойна птичка?
Имаше един филм за тинейджър, който си пожела да стане голям пред една магическа кукла...и се събуди в тяло на възрастен. Постъпи на работа в компания за детски играчки. Той най-вярно улучваше какви играчки предизвикват неистова радост у децата.
На едно заседание на шефовете, маркетинг директорът му обясняваше как се трупат печалби и колко важно е за целта играчките да са грозни, евтино- произведени, недомислени, но рекламирани правилно...а „порасналият” тинейджър, бръмчейки си като самолет, го влудяваше с по детски наивна непосредственост: „Не разбирам, пак не разбирам, наистина не разбирам...”
Чета как хората са „чисто по човешки” много разчувствани от „този уникален...симпатичен протест, който казва много на политиците с начина, по който се прави, с визията, с отношението, с характера, дори със смелостта - да бъдеш добър, интелигентен и да го покажеш на цялата нация и на Европа” (цитатът е взет из статия в Нетинфо от 21.06.2013)
Е, Слава Богу, че протестът сам говори за себе си, защото, ако трябваше да се осланям на дескриптивния наратив, в който ми го представят, щяха да са ми нужни завидни дози хашиш и абсент с Дявола- Това, за да изпадна в състояние, подобно на лирическия герой...С надеждата, че тогава ще ми се разкрие интенцията му, вербализирана в така напевната каденца на хекзаметрите.
Кога ли кукловодът, който боде иглички по тази вуду кукла, най- сетне ще завърши чиракуването си, че да го повишат в калфа. Това е труден занаят,,,може да отнеме повече от 5 годинки..може и да не станем очевидци.
В друг един каламбур налетях на следното- Театрална режисьорка се хвали,
че е обяснила на 7 годишния си син какво са "червени боклуци":
Когато го чух да скандира този
лозунг, си дадох сметка, че не знае какво е това. Започнах да му
обяснявам за червения цвят, за идеята на комунизма, как разни хора по
света се занимават с нея, за това колко изкривена може да бъде тя и че
от там идва думата боклуци. Също за хората зад червената идея, които
злоупотребяват с нея и се преструват... (Из статия "Децата на протеста: "Виж, мамо, карнавалът минава!", публикувана в "Дневник" на 28.06.2013)
И
всичко това, успя да го обясниш? за има- няма 10 мин (за повече не вярвам да се е задържало вниманието на младежа) насред
скандиранията и лашкането сред тълпата, на 7 годишно дете и то на
разбираем за него език? Е, поклон! Аз не бих могла.
Има
майки с главно "М", очевидно има и схватливи деца...сигурно е заради
експозицията им пред компютрите и заради акселерацията в резултат на
качественото мляко с добавки на калций.
Но детският извод- резюме на майчините думи, е най- яркото потвържение: "...но това явно не му беше много интересно и отново ме прекъсна: "Щом
едната партия е червена, значи другите трябва да са бяла и зелена..."
Другарувах
си някога, преди 100-ина годинки, с един 5-6 годишен фърфалак, на
когото се падах кака. Тъй като се срещахме предимно летата, нямахме
близки наблюдения върху промените, случили се с нас през изминалите 6-8
месеца. При една от поредните ни срещи, се оказа, че малкият ми
съзаклятник в игрите се беше отракал по мъжки- бяха го научили да псува.
Съответно, на всеки въпрос или закачка, които му отправяха, отговаряше
с "Бах ти маа'та" Това предизвикваше у възрастните искрен смях
...какъвто вероятно е предизвикал и първия път, когато малчуганът сефте е повторил чутото. Сигурна съм, по някое време се бяха опитали
дидактично да му обяснят, че не е хубаво и правилно да отговаря винаги
на всички и навсякъде така. Но първичната реакция на изненада и усмивка е
била достатъчна, за да го окуражи и окрили за дълго, пред всякакви
бъдещи заплахи и опит за налагане на коректив.
Това ми напомня за друга настолна история за американско момиченце, което се връща щастливо вкъщи и започва да декламира пред баща си "Клетвата за вярност към Американския флаг" (The Pledge of Allegiance) Когато свършва, баща й я похвалва и пита какво значи тази клетва. Детенцето безгрижно отговаря, че не знае...и продължава да гледа очаквателно към него. Още по- учуден, родителят пита защо тогава я рецитира, а малката отговаря щастливо: "Учителката ни каза, че всеки път, когато я кажем правилно, ще получаваме по един дайм. Ще ми дадеш ли един дайм?"
Дано с червените боклуци случаят да е различен.
В трета „любопитна” колонка попаднах на гениалното умотворение:
„По принцип, думата "смисъл" е хванала за ръка думата "дете" като майка”
А стига бе! В секса и продължаването на рода има смисъл?!Аз пък си мислех, че е атавистичен, ирационален израз на нагона за възпроизвеждане. Ама вие вярно ли преди, след и по време на креватната гимнастика седите по 10 мин в поза ала Мислителят на Роден и бистрите „свръхземните въпроси, които никой век не разреши” ...за да може да каже и за вас поетът „идеята на времето пренес ти в вечността”...със създаването на дете?
Или имате предвид, че поведението на детето е някък винаги неизменно смислено оправдано? Аз пък си мислех за homo ludens.*
И продължението:
„Не е лесно да отидеш с детето си на площада, защото с това поемаш много по-голяма отговорност. Освен това, ако го направиш, то значи, че си готов да отговориш на сериозни въпроси и да дадеш важни обяснения – какво значи "власт" и "предателство", "свобода" и "отговорност". (Из статия „С деца...на протест”, публикувана в Edna.bg на 21.06.2013)
Не знам за „принципа” , но горното определено не е писано с _мисъл.
Ако всички хора, излезли с децата си на публично място бяха способни да дават отговори на сериозни въпроси, щяхме да сме открили и ваксина за рак, и лечение на СПИН, и щяхме да сме осъществили Утопията на Томас Мор.
А ромите ни щяха да са преизпълнили битието си със смисъл.
Всъщност- това, че хората са с деца на протестите, е връх на Не- мисленето и БЕЗ-отговорността. Искате да ми кажете,че една тълпа е контролируема?! Кажете „бау” в най- обиконовена стая с деца, играещи на викане на духове и после пак си помислете как ще ми отговорите, включително за безопасността на бебето си в количката.
Вярно е, че бутилка молотов може да те удари и докато си вадиш ключа пред вратата на блока, но също така е вярно, че ако летиш в космоса, е малко вероятно да умреш от удавяне в океана.
Изобщо, замисляте ли се някога преди да употребявате думите.
И от къде ви роди главата, че тези въпроси са важни? Там не се ли мотат достатъчно бръмбари за гримове, панделки, пера и битовизми, та се бутате между шамарите. В един форум някога, един провокатор се чекнеше, че нямало нужда различните участнички да си измислят всяка собствен ник. Достатъчно било да се обозначават просто като "Куха лейка 1", "Куха лейка 2", "Куха лейка 3" и т.н.
Искате да знаете какво е важно?- Да оцелееш! За да оцелееш, трябва тая вечер да сложиш хляб на масата. За да сложиш хляб, трябва да изкараш пари за него. За да ги изкараш, трябва да ги изработиш.
Не ми говорете, че излезлите на площада не са лумпени, защото са с деца и кучета.
Тези хора няма как да работят по 8 часа, 5 дни в седмицата (в най- благоприятния случай това означава 10-12 часа от денонощието, заедно с пътя от и към работа, с храната и цигарите) и по цяла вечер до нощите, седмици наред да рипат по площади. Или да дежурят от 8.00 сутрин пред парламента с кошници с домати и яйца.
По- вероятно е нещо друго: да имат осигурена по- стабилна вечеря от продуктите, които хабят, за да правят мацаница; да имат и сигурен покрив над главата си; сякаш, някак и издръжката им не изглежда да зависи от тях...Това следователно не са земеделски производители, не са бизнесмени, не са и обикновени работници. Е как тогава станаха Гражданско общество???
Сократ е бил гражданин на полиса, защото е отбирал от всяка дейност, свързана с управлението на държавата. Бил е воин, борец, участник в обществени беседи и диспути, и най- сетне! е бил един от присъстващите на агората, които са взимали решения за бъдещето на полиса. Затова и изпива до дъно чашата с отровата. Защото си има своите демони- своите принципи.
Попадало ми беше отдавна интервю с американец, когото питаха защо е избрал Рейгън за втори мандат. Отговорът беше очарователен: „Ами това е един най- добрите ни актьори. Аз се просълзявам на филмите му” Дали отговорът би бил различен за Шварценегер или за Обама? Как мислите?
Какъв е изводът? В САЩ- "меката на демокрацията" днес, хората избират политици без всякакви илюзии за по- добро или по- лошо бъдеще. Те търсят развлечение, фарс, филм, театър, едно нереалистично отражение на действителността, което ги забавлява и разпуска, когато вечер си включат телевизора и си отворят бирата.
А вие какво всъщност иска(х)те?
*Не знам за думите и как се държат една за друга,
но интуитивното ми светоусещане подксазва, че в случая „смисъл” е употребен
като синоним на „разумност”. Затова бистря именно този аспект на понятието,
макар очевидно неправомерното му използване.
P.S.Толкоз. Нямам междучасие за повече. Но пък имам за попълване безумни поленца в малоумни бланки. Все пак, трябва довечера да си сложа сухарче на масата...а ако се заинатя (да сготвя и някой "осъзнал самодисциплината" си домат)..може даже с цяла брускета да си угодя.
Правим първи стъпки с националната кампания „Спри и се прегледай“
(коментари- след цитираната статия)
Стряскащи данни в световен мащаб показват повишена заболеваемост и смъртност от рак. 1 500 000 жени годишно развиват рак на гърдата например, а 950 000 жени и мъже заболяват от рак на дебелото и правото черво. В повечето напреднали страни обаче организираните скринингови прегледи са доказали своята ефективност за намаляването на случаите.
Открит навреме, ракът е лечим. ..... У нас обаче никога не е имало национален скрининг. Изследвания на 400 000 българи са предвидени по проекта „Спри и се прегледай“ на Министерството на здравеопазването, който се осъществява с финансовата подкрепа на ОП "Развитие на човешките ресурси". Националната кампания за ранна диагностика на онкологични заболявания включва тест на 250 000 жени във възрастта 25-60 години за рак на маточната шийка, 50 000 прегледа на жени между 50-69 години за рак на млечната жлеза и 100 000 прегледа на жени и мъже, навършили 50-годишна възраст за рак на дебелото и правото черво.
Различни административни и технологични проблеми обаче са забавили проекта с общ бюджет около 19 млн. лева, който е започнал през май 2009 година. Първите 150 000 покани за преглед са изпратени в края на май тази година, а от 5 юни насам, когато са започнали първите скринингови изследвания, са прегледани 45 души. Настоящият краен срок за изпълнение е 21 декември 2013 година.
Процесът по подбор на поканените за скринингов тест е автоматизиран и на случаен принцип. Покана може да получи всеки, който не е регистриран като заболял, не е преминал през съответното изследване през последната година и е във възрастта, определена за конкретната целева група. По трите локализации рак до края на годината ще бъдат изпратени още 250 000 покани.
Поканата идва по куриер и трябва да се активира в следващия месец. Всеки неявил се ще получи задължително и втора покана след време. Втората селекция ще бъде направена в края на юни, а третата в края на юли.
Има обаче опасност да връщаме европейски пари, ако прегледите не се осъществят по една или друга причина. Към момента договори за прегледите са сключени с 19 лечебни заведения в периода 16 април-15 май, предстои подписване на още 13 договора. ...... Освен информация за скрининговото изследване, поканата съдържа и уникален код, с който лицето попада в системата. Не е необходимо направление за прегледа, а само да се носи поканата.
По данни на националния раков регистър за 2010 година, в България годишно 1109 жени заболяват от рак на маточната шийка, 3655 – от рак на гърдата, 4488 жени и мъже заболяват от рак на дебелото и правото черво. ..... Всеки ден една българка умира от рак на маточната шийка. .......
В Европа ежегодно от рак на гърдата се разболяват 350 000 жени и 130 000 умират. В момента у нас 40 000 жени живеят с тази диагноза. Ежегодно се разболяват още около 3 000. ..... Профилът на жената, застрашена от рак, най-общо изглежда така – високообразована, подложена на стрес, нераждала или родила късно и некърмила, с живот, който не позволява рационално хранене, нормален сън и отдих. Това заболяване е заболяване на организацията, обобщи д-р Зинаида Гаранина, хирург-мамолог. Скринингът постига до 90% ранно откриване на този вид рак.
Ракът на дебелото и правото черво се характеризира с голяма честота, висока смъртност и откриване в сравнително късен стадий. 90% от болните са над 50 години, след което рискът се удвоява на всеки 10 години.
У нас ракът на дебелото и правото черво заема трето място по заболеваемост и при двата пола. Очаква се броят на новите случаи за 2013 година да достигне 5072, като тази тенденция към нарастване е постоянна от 1981 година насам.
.... (Статията е публикувана в рубрика „Здраве” на Dnes.bg на 16.06.2013)
***
Дълго време се чудех дали да пиша нещо по този въпрос или не. Да не кажа голяма дума, но чуденето ми отне няколко годинки. Поне от толкова знам за този Европроект. Когато първоначално преглеждах документацията по пускането на една от обществените поръчки, касаещи реализацията му, ме изуми безобразната постановка за провеждане на скрининга в целевите групи. Един от аргументите за провеждане на профилактиката на рака на маточната шийка и на гърдата на 3 години и в никакъв случай с повече от 10 прегледа в живота на жената, беше, че лечението и преживяемостта на пациентите при наличие на преканцероза или раково образувание, са едни и същи, независимо дали неоплазията е окрита на първата или на третата година?! Случайно или не, преди няколко седмици се присетих пак за него и се разрових в сайта на МЗ да видя до къде са стигнали и какво са реализирали. Открих, че са пуснати 5 обществени поръчки: за писане на покани, печатане на покани и разнасяне на покани; за печатане на брошури, изготвяне на клипове и табели, за семинари; за изработване на ръководство за добра медицинска практика за здравните звена; и една поръчка за хардуер и софтуер. Някъде измежду бумащината се мъдреше и изискаване данните за прегледаните лица да бъдат обобщени в списъци за финалния отчет. Като лаик, който нищо не разбира от Европроекти, нито пък някога би могъл дори да си представи суми от порядъка на 19 милиона лева, какъвто е определеният бюджет, стигнах до извода, че тези пари са отишли, поне според документаруима, за хабене на хартия, предназначена да привика пред родните ДКЦ-та, избрани на случаен принцип, 400хил души(въпреки, че в документацията пише, че трябва да обхване 2млн. души) от предварително определени целеви групи. Другото перо, за което е разпределен бюджетът, очевидно, е за закупуването на компютри и софтуер (предполагам основанието е, че екселският финален списък на прегледаните не може да бъда написан без тази мярка) Не разбирам иначе за какво е необходимо такова перо- за спекулума, за ехографа, за мамографа или за да родните здравни работници(ако изобщо нещо стига до тях) да гледат на HD филмчета как се прави палпация. Ако цитираната статия отразява обективното положение, излиза, че реалната работа е започнала едва в началото на този месец -досега в МЗ са си пощили Софийските въшки и са писали графици от типа „я колко моем да не работим, они никогаш не могат да ми не платат”. Нещо повече- до момента са прегледани цели 45 души. Крайният срок на проекта, забавен поради бюрократични прични(какво ви написах два реда- по- горе- все пак, касае се за „аргументатирано”разграбване на 19 милиона) е декември 2013г. И ако определената бройка от 400хил пациента не бъдела достигната за финалния отчет, можело да се връщат пари. Е тоя филм няма да го бъде!- говорим за корумпирания български бюрократ, все пак! Обаче... най- простата калкулация показва, че ако разделя 400 хил. на оставащите 6 месеца до края на годината, трябва всеки месец да бъдат преглеждани в цялата страна 66 666.6 (6) пациента, само по този проект! Че ние ако имахме такъв капацитет на ДКЦ-та, болниците и лекари, трябваше да нямаме нито един болен/жив* човек от населението на фона на мизерните 7млн. които сме останали. До тук с фактологията. Сега малко размисли за напреднали в мисловната дейност: 1. От какъв зор 4 години ви е нужно да подготвяте покани, че и да ми ги пращате с куриер, един път, втори път, и трети път, и да не мога да отида на преглед без покана? Ами ако постоянният ми адрес е в Сливен, а аз живея в София?- Какво правим тогава?- домашните на свой ред ще ми пратят поканата с куриер до София..или трябва да се върна в Сливен, за да мина на преглед? Нали вече имаме електронни медицински досиета, в които трябва да се описват всички манипулации, платени по ЗК или от Републиканския бюджет...или накратко, финансирани не от пациента? Значи няма опасност да ме прегледате два пъти. Нали сте си купили компютри- не ми казвайте, че не сте предвидили да може реално ( и само при наличие на любопитсво, в никакъв случай по задължение) да бъде подсигурен достъп към единна база от данни. 2. За какъв дявол ви е притрябвало да трупате купища хартия, да пълните
гушите на юристи и да раздувате щата на админстрацията? Или искате да ми
кажете, че бай Вуте не знае къде е здравната служба у селото ли? И
защото, ако там няма проктолог, дежурният санитар има сливи в устата да
му каже, къде е най- близкото лечебно заведение, където могат да му
проведат профилактичния преглед?! 3. Ако искахте ефективна и агресивна здравна кампания, доста резултатно ,
пък и елементарно щеше да е да пускате всяка вечер, в първите 2мин. от
„По света и у нас” рекламна и агитационна кампания и така, всяка вечер-
поне една година, от пропилените от вас вече 4г! И не ми се
оправдявайте, че щеше да е прекомерно скъпо- ако приоритет ви беше
провеждането на държавна политика в тази насока, вместо да цокате пари,
изобщо нямаше да ви струва нищо! Гарантирам ви,че щеше да има
опашки пред ДКЦ-та. Българинът си умира, някой безплатно да му слуша за
дертовете и да му чисти мазолите, еле пък ако е и с бяла престилка и
стетоскоп! (Не знам защо тези два атрибута вдъхват такъв респект у
обикновения човек и създават аура като чели стои пред богопомазан) И не,
защото така замества местната тлака. А защото сме смазани от социалните
и икономически обстоятелства и защото наистина сме болни. За съжаление
същото, без коментара в скобите, важи и за лекарите ни. 4. За какво му е на гинеколога, мамолога или гастроентеролога „Ръководство за добра медицинска практика при откриване и диагностициране на онкозаболявания”- те първа ли ще го обучавате как и какво трябва да търси? Или пак сте подхванали порочната малоумна практика, че ОПЛ-то може да взима цитонамазка и вагинален секрет. Дааа, в развитите бели страни, може би, но у нас по- скоро го докарваме на оня виц: - Вие какъв сте? - Лекар. - Ах, гинеколог??? - Неее, но мога да погледна. Най- сетне, за да до-докажа абсурдността на системата, искам да споделя и малко практика- лайв икспириънс, така да се каже. Решавам аз, в началото на годината, без да подозирам, че 6м. по- късно ще ме молят и канят да ми окажат тази чест, че имам нужда да намина при специалист, за да си спестя някои притеснения от инцидентно появили се симптоми. Първият месец от появата им, в резултат на размишление и медитация, реших, че е допустимо да проявя търпение. Но на втория, предпочетох да не си търся белята. Затова направих, първото, за което се сеща късметлията- здравноосигурен пациент- звъннах на ДжиПито си. Странното е, че три дни по ред, звънене на, приблизително, всеки час в рамките на работното време, никой не благоволи да се обади. Тогава си спомних, за една от малкото ми предишни срещи с въпросната дама, при която тя ми обясняваше, че в амбулатория винаги вдига телефона, освен когато преглежда (въпреки че при нея работят поне още двама души, компетентни и способни да вдигнат слушалка) Когато обаче неволята не идва а ти си на зор, нямаш голям избор- та и аз наивника, реших да отида на крака пред кабинета, белким се докопам до едната хартийка- направление за специалист. Даа, ама не. На вратата с огромни букви и гъсто наситнен маркер, беше изписано, че не могат дори и въпроси да се задават без предварително записан час! И малко по- надолу, с още по- голям почерк- да не се чука, защото те работят и тяхна е грижата да викат пациентите. 40 мин. след началото на работното време, при влязла и излязла няколко пъти сестра, наличие на липса на пациент в кабинета, и струпали се 5-6 чакащи- при празна скамейка в началото, аз си тръгнах. Съжалявам, но никой не ми отпуска по половин ден болничен или отпуск, за да мога да кисна по 3 часа пред нечий кабинет без дори да отхвърля работа (а времето, поне според циферблата на часовника, е бивало не по- малко) Беснеейки, на излизане от поликлиниката, направих последен отчаян опит да се добера до лелеяното направление- набрах още веднъж телефона. О, чудо! Този път ми вдигнаха! Помолих да ми дадат час и обясних за какво. Отговорът беше умопомрачителен. Те не можели нищо да направят, а трябвало да ме пратят на специалист. Еврика! Следователно, не можех да бъда записана по- рано от 17-и идния месец (към момента беше 29-то число) и то в 11 часа. Какъвто и график на разпределение и отпускане на направленията да следваш- горното не се връзва от никъде!
Все пак, окопитих се от тази поредна гавра и попитах за час, който би могъл да е на границата на работното ми/ни време, а не по средата на деня, тъй като, за да се ползвам от удоволствието на здравно- осигурен пациент, също така се ползвам от неудобството да работя на нормиран работен ден с фиксирано работно врме. Тук вече започна да ми се крещи! да съм се съгласявала или не по- бързо и да не им губя времето, защото отвън ги чакали цяла скамейка пациенти!!!...И аз отговорих с крещене, но от това последици нямаше. Все още нямаме прецедент за лекар, на когото реално му е потърсена сметка за работата му.
При така стеклите се обстоятелства, реших да си изпробвам късмета директно при специалиста, камоли, че ще трябва да си платя. Тъй като вече бях изгубила достатъчно дни да се свържа по телефона, а тук успехът ми не беше по- голям, отколкото при личната лекарка, отново заложих на директния подход и отидох пред кабинета. Изчаках търпеливо без да чукам или звъня, лекарят да излезе и да повика следвщия пациент, и в този промеждутък, помолих само да си запиша час. Вратата почти ми се затръшна под носа, след което леко се открехна и ми се отговори, че час се записва само по телефона и на вратата е написано! За справка на тези, които смятат, че съм неграмотна, невъзпитана или нахална- на вратата подобно разяснение НЕ е написано. На вратата се чернеят само 7-те цифри на телефона. Да ви таковам и системата, и скрининга, и възможността за достъп до медицинско обслужване, и ефективността на работа, и компетенциите- ама тях в друга тема! Тази стана прекалено дълга, а шумът е за нищо...не искам да си помисля, ако трябваше да е за нещо. *Темата за компетентността на Бг медицински работник, за това колко е чел и учил и какво е станал и колко са станали нещо...ще я нищя друг път. Когато съм в по- лабилно емоционално състояние. Засега още стискам зъби. Дано само не си докарам бруксизъм. GMcopyright
