'Rudolph The Red Nosed Reindeer...

had a very shiny nose

And if you ever saw you would say it even glows' 

 GM copyright

'Пипнах луната, разроших лъчите...'

Флорентино Ариса беше чел толкова много и така безразборно, че когато се обърнеше назад, не можеше да каже кое е добро и кое лошо. Когато си изчел прекалено много, губиш собствената си евристичност. Аз съм пребродила твърде малко страници. Но мога да кръпкосам с бели конци само чужди цитати. Може би е от  умора или мързел, което е все същото. 

Както Малкият принц казваше, хората все някога се примиряват. А тук- таме го превеждаха като "утешават". То си е все същотo.

— Не спя, господин Ерменрих. Какво търсите тук посред нощ?

Щъркелът го попита не иска ли да се поразходят малко през тази хубава нощ.

Спряха на един пуст бряг.
— Можеш да се поразходиш по брега- каза господин Ерменрих- докато аз си почина.

Момчето направи няколко крачки, върхът на дървената му обувка се удари в някакъв твърд предмет. То се наведе и видя на пясъка малка медна монета, зеленясала и разядена, почти прозрачна. Тя имаше толкова лош вид, че то дори не си направи труд да я прибере, а само я подритна.

Но когато се изправи, то просто ахна: точно пред него, дето по-рано имаше куп водорасли, сега се разкриваше грамадна порта. Още по-забележителен беше самият град.

Като вървеше по улицата, един търговец го съгледа и почна да го вика. Момчето показа двете си празни ръце. Но търговецът закима и бутна към него цял куп прекрасни неща. Другите търговци също се втурнаха. Всички му обясняваха, че искат от него само една-единствена малка монета.
Тогава момчето си спомни за зеленясалата монета, която беше видялo на брега. Хукна по улицата, изтича през портата и затърси малката медна монета. Намери я лесно, но като се обърна, за да тръгне пак към града, видя пред себе си само морето.

В този миг господин Ерменрих се събуди и дойде.
— И ти, изглежда, си спал като мен — каза господин Ерменрих.
— Ах, господин Ерменрих! — извика момчето. — Какъв беше този град, който преди малко се издигаше тук?
— Град ли? — попита щъркелът. — Нали ти казвам, че си спал и си сънувал.
— Не, не съм сънувал — отвърна Палечко.

Тогава господин Ерменрих му рече:
— Аз мисля, Палечко, че ти си заспал на брега и си сънувал. Но не искам да крия от теб, че гарванът Батаки, най-учената от всички птици, ми разказа веднъж, че някога на този бряг имало град. Нямало по-прекрасен град от него! Но жителите му тънели в разкош и били много високомерни. И за наказание, казва Батаки, градът бил залян от водите и потънал в морето. Но жителите му не загинали, защото не могли да умират, и градът останал неразрушен под водата. И веднъж на всеки сто години той излиза нощем от морето с целия си разкош и престоява на брега точно един, час.
А когато този час изтече, ако някой търговец не успее през това време да продаде нещо някому, градът отново потъва в морето и ако ти, Плечко, имаше макар и една съвсем дребна монета да платиш на търговците, градът щеше да остане на брега и жителите му щяха да живеят и да умират като всички други хора.

— Господин Ерменрих — каза момчето, — сега разбирам защо дойдохте да ме вземете тази нощ. Вие сте мислели, че аз ще мога да спася стария град. Колко съжалявам, че не можах да изпълня желанието ви, господин Ерменрих!

по Селма Лагерльоф

GM copyright

"Всеки на този свят храни по една мечта, за която знае, че няма да се сбъдне, ала до края на живота си се надява на това чудо"

Не зная защо съм запазила този цитат, когато съм чела "За мишките и хората". Сега не мога да го намеря сред страниците. И не мога да покажа от къде е.

 

Ботаническата градина в Балчик ми взе сълзите.

Местенцето е скътано от Румънската принцеса, за да приютява интимните й срещи с мюсюлманина, нахождащ с яхтата си по море.

Но градината е създавана 20 години от двама от най- изтъкнатите архитекти на своето време. Всяка тераса, всеки проход, всяка една невидима пейка е на точното място, в тайната просека, в забравената ниша...

От където може да се промуши само човек, който съумее да почувства, че там има врата, където може да седне само някой, който се изпива от уюта на това да е сам невидим и да е само усещане- за зефир, за жена, за взор, чезнещ зад хоризонта по неща, невидими за нормалния човешки поглед и невнятни за обикновената човешка мисъл...

Градината е приказка. Румънската принцеса е писала приказки. Тъжни. 

А приказките обикновено се пишат за деца и като за деца са весели, щастливи, по детски наивни, добри, красиви.... 

Защо една жена сяда да пише тъжни красиви приказки... 

Ще кажеш: "Защото е разглезена богаташка, която няма какво да прави. А ти намираш смисъл там, където той е в пълна липса и като жена се занимаваш с глупости"

Животът няма смисъл....или животът има смисъл. Никое човешко същество не може да ти обоснове нито едно от двете твърдения.

Мога да ти кажа само това, което аз в конкретния момент, в тази си сензитивност, в тази емоционална предразположеност и атавистична ограниченост на човек, съм имала нужда да видя. 

Това, към което съм обърнала взора си. Точно сега, тъкмо тогава, тук, там, някога, където е никъде.

Основната заслуга за изработката на тази блуза е на Летящата крава.  Тя беше и повод да се запозная с нея, и повод да се разделя. На мен остана да довърша само финалните щрихи :)

"Every man has a dream to strive for. A dream that would never come true but that persists throughout one's lifetime." 

 

Can't recall why this quote was kept by me while reading "Of Mice and Men". Now, going through the pages I see not a hint of it. Therefore not sure where it comes from.

The Costal Garden of Balchik, a tiny settlement nestled in the Black Sea Bay, moved me to tears. Marie of Romania- Princess Marie of Edinburgh, was gossiped to have arranged the dwelling to shelter her passionate awaitings for an affectionate admirer- A muslim who would sail his yacht through the Bosphorus.

But what I meant was the Garden. The Garden, being grown and designed for more than 20 years by two world famous architects. Both of them having a green thumb. Flower terraces, secret passes, benches "behold, within the leafy shade"*...
These are all there for a man to reveal in case a man can feel. A door only lets in the one forseen who is capable of finding the pass to squeeze through, the niche to sit in. The decent one should be just a sense of emotion, a silhouette sole invisible, a touch for sedate gusts of the wind- a scent of a woman with a look glared beyond the horizon seeking for things unthought and for sights unseen.

The garden resembles the enchanted world of a fairy tale. The Romanian Princess wrote fairy tales.
But you know what nursery rhymes are like. They are made up for fun, they are naive, they are childish. To compare with the Romanian Princess' tales were sad. Why would a woman sit and write heartbreaking stories for children?

"Because she was herself spoiled and took everything for granted"- you would grumble "And you! You exaggerate your role beeing a sense seeker overwhelming your mind with blah- blah rigmarole!"

'Life is senseful' vs. 'Life is senseless'. There is not a single human creature to prove or reject any of the statements.
My dear fellow mate, It was all about what I felt in that one moment in time, what I stared at, what I was craving for, what my imagination was harbouring ambitions of. Now, then, somewhere, nowhere. "Need the warld ken?"**

Sure you remember these:
*The Sparrow's Nest - William Wordsworth
**Comin Thro the Rye- Robert Burns

GM copyright

Entre le chien et le loup

- Вие укор ли отправяте към мен? Така ли да го разбирам? Укор ли (си позволявате да) отправяте относно лечението, което съм избрал!

(и 5 мин по- късно хленчът)

- Нали ме разбирате защо ви лекувам по шаблон? Разбирате ли защо не мога да изляза от шаблона? Разбирате ли ме мен?...

                                                                   ...

Колко е тъжното, колко е жалкото...

Не, че нещо, но и рогозката я питаха разбира ли тоягата.

Защо, бе, сладкогласнейши славеи, защо ви мързи да четете, че се излагате пред пациентите, ахъ щом ви нагърчат теоретично, че и практично? Всъщност защо се държите човешки, само когато ви гърчат?!

Аз отивам при лекар, защото се надявам, че той знае по- добре от мен как да се справя с това, че ми е зле, а не с претенцията да науча тонове информация, която някои от вас не са си направили труд да изчетат за цялата си кариерa, за да идвам на война.

Защо не искате да се ангажирате в работата си колкото да я вършите съвестно, а изхвърляте чували през дигата във водата, вместо да ги редите един върху друг, за да спрете наводнението? За повече от 12 години нищо не се е променило в неповторимия ви безмисловен подход. Преди толкова време, едно недоразумение, лежащо на лаврите на баща си- бивш шеф в Стоматологичния факултет, ме отперка назидателно, че канските болки, продължаващи 7 дни и неповлияващи се дори от максимална доза аулин ежедневно, заради които за пръв път в живота си си бих главата в стената и полудявах, и субфебрилитетът ми се дължат на това, че, цитирам "Сигурно си в цикъл". И че положението ще се оправи одма щом продължа антибиотика до 10 ден.

Да, положението се оправи след една година, когато се върнах за кюретаж на огромно парче недоизваден зъб. Но сигурно ще да е, защото спрях антибиотика след уникалната диагноза. Иначе парчето щеше да се стопи по всички закони на физиката и физиологията.

Сега, 12г по- късно, отново спрях антибиотика, защото чух същата диагноза (без уточнението за неразположението ми) за синуит. 

Това да не седи като поанта на всеки медицински учебник, с която да си измивате ръцете? Явно не си взимате изпитите със знания. А като кучета- с условен рефлекс. И на сън да ви бутнат, повтаряте императива "Антибиотик 10 дни!" Важното е да е по много и да е предписван безразборно от всеки от вас за "здравей" с пациента. Защото всеки от вас си "лекува" неговото си клонче, а му убягва холистичния подход.

Само че така се учи език- без мисъл и със зазубряне. А наслуки опити са правили върху жаби през 17в, не се лекуват хора.

Къде е логиката, музикославнейши патоци, че ако един антибиотик в максимална доза не е подействал до 7 ден по никакъв начин, то ще даде ефект след като тровите пациента 10 дни с него. Или ще му предизвикате жълтеница, а нея знаете да я лекувате? Вярно ли? Не ви вярвам. Все пак вярва се в Бог.

Или, още по- странно, 4 дни след като е спрян антибиотикът и е започната най- простичка физиотерапия, има повлияване. Защо подреждате терапевтичното третиране back to front? Т.е. наопъки?

Само парите ли ви интересуват, нежносърдечни папуняци? Че си позволявате наглостта да ошашквате простичките хорица, както откровено си призна ваш колега, за да ги прокарате по някоя безумно скъпа клинична пътека за коронарография например, докато реално сте им промили с йод просто раничка на пръстa, а те са имали нужда от промивка на ушите?

Хем сте посредствени и безогледни, хем сте мързеливи, хем толкова не знаете и не можете, че и пари да ви дават, не заслужавате и стотинка, но ламтите. И не ми припявайте мантрите колко сте ценени на Запад и как ще заминете и ще ме оставите тук на окаянието и отчаянието, че последният човек, който ми обясни за светлото си бъдеще в чужбина, се разплака, когато си  казахме нещата в очите.

По- скоро си помислете защо се държите високомерно колкото котарак върху автомобилен капак. 

Защото при котарака е оправдано.

P.S.

И за да не изглежда, че само се оплаквам, а не давам решение, ето няколко имена, на които съм се натъкнала досега и които препоръчвам без резерви.

Доц. Росен Коларов- Стоматологичен факултет. Била съм при него два пъти през две години. Безупречен и двата пъти. Не съжалявам, нито когато минах през Здравна каса, нито когато си платих.

Д-р Бойко Стоименов- Първа Градска Болница.

Д-р Стоян Ханджиев-ВМА

Доц. Асен Алексиев, Клиника по Рехабилитация, Александровска болница, както и екипът рехабилитаторки.

Останалите 10-ина имена ще ги впиша с цялата ми благодарност и аргументираност в черния списък на форум БГмама, макар че досега се въздържах да се регистрирам. Ала там поне има донасита хора да четат.

Пфу, само ми развалихте бон тона на блога последните седмици!

GM copyright

Из "Един хуманист" по Ромен Гари и за хуманността

"Когато в Германия дойде на власт фюрерът Адолф Хитлер, в Мюнхен живееше някой си Карл Леви, фабрикант на играчки, жизнерадостен човек, оптимист, който вярваше в човешката природа, в добрите пури, в демокрацията, убеден, че разумът, мярката и известно вродено чувство за справедливост, въпреки всичко тъй широко разпространено в сърцата на хората, ще надделеят над мимолетните криволици.

На предупрежденията Леви отговаряше с добродушен смях, предлагаше на приятелите си чашка ликьор и вдигаше своята "за човешката природа", на която, казваше той, напълно се доверявал.

…

Господин Леви за пръв път леко се притесни. Влезе в библиотеката си и обходи с поглед книгите, които покриваха стените. Гледа ги дълго и сериозно: всички тези натрупани съкровища говореха в полза на хората и ги защитаваха, пледираха за тях и умоляваха г-н Карл да не губи смелост и надежда. Платон, Монтен, Еразъм, Декарт, Хайне... Трябваше да има доверие в тези видни пионери. Трябваше да има търпение, да даде на човечността време да се прояви, да се ориентира в безпорядъка и недоразуменията и да надделее. 

Господин Карл имаше на служба едно почтено семейство от Мюнхен, което се грижеше за него от 15 години. Често, когато господин Карл се чувстваше малко самотен, той канеше приятеля Шуц в библиотеката и там с пури в уста те си говореха дълго за хуманизма, за свободата и за всички онези прекрасни неща.

…

Фабриката за играчки върви възхитително. През 1950 година хер Шуц успява да я разшири и  да удвои печалбата си. Всяка сутрин фрау Шуц сваля букет свежи цветя (в скривалището) които поставя на нощното шкафче на хер Карл и го храни с лъжичка, защото той вече няма сили да се храни сам. Сега едва успява да говори, но често очите му се пълнят със сълзи и признателният му поглед се спира на лицата на тези чудесни хора, които толкова добре съумяха да запазят доверието, което им бе гласувал на тях и на човечеството като цяло."

Възпали ми се синузитът нощес. Не си бях отглеждала такава фауна досега. Не можах да мигна цяла нощ, нито с едно, нито с две очи (бърборихме си ала лингвистки с една дружка как на английски се използва: 'а wink of an eye’, но 'blink with eyes') Опитах с всички бабини илачи- сок от лук, физиологичен разтвор, лайка и мед, ксилометазолин… Вчера през деня звъннах на джипката в работното й време в опит да си изкихам направление, но тя два пъти последователно ми тресна слушалката на половин фраза. Разбира се, не ми бе отказана помощ, напротив- имах 'успокоението', че мога да отида днес към 9 часа пред кабинета й, да изчакам "многото записани за 2-3 часа", и може и да ми даде листче за УНГ. А аз да си пусна един ден отпуск, за да се кланям като петел пред идиокретенизмите на кокошка с изпит мозък. На третото обаждане аз я успокоих, че й е крайно време да си получи жалбата и си възвърнах част от накърненото достойнство с присвояването на авторитарния акт на затръшване на телефонния атрибут.

Нощес започна полека да се появява оток под дясното ми око и накрая, към 5 сутринта се осмелих да отида до ИСУЛ. От където едва ли не ми теглиха една, правиха си демонстративни физиономии, че ги безпокоя в спешен кабинет за такова си нещо! и си плащам прегледа. (Редно е да вметна, че имаше и други пациенти преди мен, така че не съм ги вдигнала специално, просто ги заварих)

Чумериха ми се, дума не обелиха, защото са богопомазани, а аз- някакъв си тъп пациент, изписаха ми 3гр антибиотик/24ч по конски и когато единствено попитах, докато се постигне комулативният ефект от антибиотика до 2-3 ден, аз зъби ли ще стискам в това състояние (защото има промивки, нагревки и др. с които може да се облекчи симптоматиката, които ми се стрелкаха през мисълта в този момент) получих махленския отговор на едва ли не уличен бияч, със съответните интонация, жест, сприхавост - "Ми купете си лекарствата"..само 'ма'- то липсваше.

Преди няколко години имаше случай на джи пи, което не можа да различи симптомите на менингит на собственото си дете и го изпусна. Да не отварям дума за хилядите случаи на лекарски грешки спрямо пациенти. Добре, че както казваше един познат, трудно се мре- за това трябва квалифицирана помощ.

Следователно, ако преценката на неквалифицирано лице за медицинското му състояние е немеродавна относно решението да потърси консултация в регламентираните за това звена, часове и заплащане (все пак, не съм викала линейка, просто се 'предредих' на опашката за плащане на медицинска услуга с цел спестяване на осезаем симптоматичен дискомфорт в резултат на безхаберия в системата) то предлагам да се направи списък със симптоми, при които е разрешен достъпът до мед. помощ и спешна медицинска помощ. 

Например: Ако сте в кома, свържете се незабавно със 112 и разкажете за GPS локацията си, генната си обремененост и пломбите на кътните си зъби, а от там ще предадат на координатор.
И накрая, както се е случвало, при това в почивен ден!, ще имате време да прекосите един квартал пеша, да вземете такси, да закарате пациента в болница на Околовръстното и обаждайки се от там да предупредите линейката да не ви чака на адреса, насреща да получите отговор: "А, така ли, ми тогава няма да пращаме линейка"
?!

Както пише на листовките на лекарствата: Ако започнете да се задушавате, незабавно потърсете вашия лекар. Че ако е чужд лекар, в спешен екип, може да ви напсува понеже няма какво друго да направи.

Някога имах джи пи, което беше отишло на адрес. При връщането му сестрата го посрещна в чакалнята с въпроса:

- Д-ре, какво стана?

- Какво да стане, какво да стане. Човекът прави инфаркт, аз седях и гледах умно.

GM copyright

Ал уд*

Този път ще публикувам нещо чуждо...., но красиво....красивo до болка...болка на "оплетени около дантелена кърпичка пръсти".*
(как ли щях въобще да пиша, ако не помнех що са то анжамбманите)
Нещо, към което ме подтикна размисълът над един *разказ на Ромен Гари, преведен в разкошен стил и умелост на изразните средства...
Съжалявам за липсата на собствена оригиналност, но в малкото почивни часове, в които главата ми остава свежа напоследък, се усещам, че не смогвам да бъда и 'творец', и 'писател' едновременно.
.....

Най гонената дума е "любов", милорд...
Най-бързо идва и (неспряла) шета
под всеки кривнал клепосвод.
Без цел. Така!...
Заради нея кладенци копаят,
освестят я от вещерството,
сляпо да ги очерпи чакат
с нов безспокой стрели
и, премалели от звезди,
отпенени моря разриват...
Потулят гейзерите, скриват,
та чак небета пастрят от хъс
и тайна драгост за нагъл хал...
(Нали не вярваш да греша ?!)
Пък любовта...
Търпи.
До смях...
Или до полъх.
От слепи удари не я боли.
Разплита си чорапа тя
след всяка капка скръбна жал
по плам...нарочено заспал ,
а после тича ...
Да заприлича на момиче!
Кажи, сеньор, това ли значи да обичаш?

Неизвестен автор из нета

.....

GM copyright

The difference between a master and a beginner is that a master has failed more times than the beginner has ever tried

(Google + ме замеря с разни крилати цитати, колкото и да го ограничавам. Недостатък на социалните мрежи.)

Jiro Dreams of Sushi

Jiro е майстор на най- доброто суши в Токио. Ресторантчето му е невзрачно свито в един от подлезите на метрото. Резервациите се правят за 6 месеца напред. Цените са не по- малко впечатляващи. Останал без майка и продаден от баща си в невръстна възраст, целия си живот Jiro прекарва в стремеж да се самоусъвършенства. На 84 години той все още вярва, че някой ден ще успее да приготви перфектното суши. В Япония това се цени.

“Nobody’s Perfect"

Когато Мерилин Монро прави една от брилянтните си роли, вечерта режисьорът, който специално е искал да й благодари за изпълнението, я намира натровена с приспивателни и шампанскo. Връща се в студиото и съобщава на собствениците, че едва ли тя ще успее да довърши започнатите филми. Те сухо отвръщат: "Прекалено си драматичен". Той се сепва и пита:"А ако бях влязъл тук и ви кажех, че е получила сърдечен удар пак ли така щяхте да реагирате?"

Отговорът е по- бърз и непоколебим отколкото лъч светлина би прекосил стаята: "Ако беше получила сърдечен удар, щяхме да вземем парите от застраховката.”

Lost my wit

Низах, пренанизвах, греших, разпилявах безследно миниатюрни мъниста, изкривих две игли, поубодох си пръстче- две, скъсах корда. Открих, че имам достатъчно богат арсенал инструменти, за да заинтригувам всеки майстор:) Не се бях занимавала досега и не вярвах, че имам търпение за нещо подобно.

Май-май и фотоапарaтчето ми вече остарява. Резултатът пък се получи далеч от образеца си из руските мастерски класовe. И музата ми за писане отдавна ме напусна… както птиците отлитат на север през зимата…

Но поне опитах.

GM copyright

Алиса страшно се обърка. Забележката на Шапкаря* изглеждаше съвсем безсмислена, а все пак беше казана на разбран език.

*"Ти тук каза всичко.

Ако е речено, Байкал и Фиц Рой ще чакат. Но има и хора, а те няма да чакат още дълго"

Познавах бегло човекa- спорадични, формални контакти за няколко неусетни, залутани години... 

Чужденец, имигрирал отдавна. Пътувал на няколко континента. С по- прецизни познания по български език от много образовани грамотни българи. Винаги, без изключение, приветлив, непосредствен, отзивчив, ентусиазиран. Винаги със забавна, но лична история за разказване, макар и помежду няколкото служебни реплики. Може би така по- лесно се градят контакти. Със сигурност си е имал своите чепове и прегрешения. Съвършени хора няма.

Ведър и изпълнен с живец разказа как е събрал светилата на медицината- лични приятели и доказани професионалисти, и цялото му същество ликуваше колко свежест лъха от живота.

Видях го за последно в едно кафенe. Отново покрай формалности. Пред мен седеше човек стреснат, напрегнат, озъртащ се, тревожен. Очакващ нищо и всичко. Нямаше значение. И двете бяха еднакво плашещи.

...

Преди година и половина пиян бакшиш налетя на автобусна спирка на Цариградско шосе. Уби шепа млади хора. Момичето беше излязло току що от работа. Прибираше се и говореше с приятеля си по телефона.

...

Спомняте ли си на какво е символ осуканото бяло- червено конче?- стръкче пълнокръвен Живот.

Сладък като дъхав ликьор, плътен като домашен шипков мармалад, трапчив като сок от черен касисис, ароматен като подмамния мирис на горска ягода.

Превърнал фантазното в осезаемост. 

Уви. 

Понякога трябва мъничко помощ, колкото само щипка животворност от снопче Провансалски билки...Но няма.

Това не е от нещата на почит в нашето съвремие. Има по- ценни придобивки…

Имаме и цяла дузина безлични кончета, осукани около китките.

GM copyright

Подслушан разговор

***

Беше градина с цъфнали рози.
- Добър ден - казаха розите.
Малкият принц ги погледна. Всички приличаха на неговото цвете.
- Кои сте вие? - попита ги той смаян.
- Ние сме рози - казаха розите.
- Ах! - възкликна малкият принц.
И се почувства много нещастен. Неговата роза му казваше, че тя е единствена в цялата вселена. А ето че тук, само в една градина, имаше пет хиляди, всичките като нея!

***   

Попаднах на таксиметров шофьор.

- Абе защо ме питаш ще те закарам ли, бе момиче! Аз щом съм на стоянката, значи съм се съгласил!

Потегли и продължи:
- Има разлика между шофьор на такси и таксиметров шофьор.
- Каква е?- попитах с лека усмивка и снизходително прикривайки високомерие и досада. Отговорът започна очаквано:
- Огромна...
...първият никога няма да ви закара от Орлов мост до Университета, докато вторият ще го направи.

Пък и да бяха повъвели някои правила. А те сложиха изискване за години на колите. Наместо като видиш една почистена кола, с измити стъкла, да се качиш в нея. 

Че и за нас да има критeрии. Такива стари- брадясали и нестригани като мен да не ни пускат. Да ни наложат изисквания, пък и аз ще си облека ризка, ще се среша.

Трябва малко да си психолог в тая работа. Преди няколко дни карах бременна жена към родилното. Питам я:
- Как e?
- Стискам още.
- Мъж, приятел няма ли с теб?
- Има, има, но ей сега, точно по празниците, замина командировка. Ей сега точно самичка останах!
- Е, спокойно де. Нали всичко си си приготвила, сакчето ти е стегнато, спокойно, аз ще карам полека, всичко ще се нареди.

Ако беше шофьор на такси, ще кресне: "Кво си ми захленчила тука!"
....

Оная вечер, пак по празниците, карам по булеварда. Mаха ми едно момиче. Беше в три през нощта. Пита ме може ли до Славейков да я закарам. Качва се и като ревна това дете. Викам й:

-Чакай бе, девойче, успокой се, какво е станало? Не казва, реве, та се къса. Проблеми си има някакви. Пак питам: 

-Добре де, поспри, поспри и ми кажи пушиш ли?
- Да.
- Ето ти тогава една цигара. Ха, запали, пък кажи....

 
...- Обичала ли си? Обичали ли са те? Знаеш ли какво е това? Със сигурност искаш пак да ти се случи! :)))

Но той всъщност не обещавал, а проучвал. Защото, ако тя е любила и е разлюбвана, тогава той спокойно можел да излиза с жена, която е наясно, че мечтите не се сбъдват.




   

(Не бих посмяла да сложа многоточие, текстови разделител, дори да замълча. Не зная какво друго да направя освен да се притая, сниша и да  оставя бяло полe) *

Мили мои, колко игли могат да се забият в едно иглениче на Коледа?

- Ала аз се разбърборих,- додаде спътникът ми преди да сляза.- Извинявайте. Женените мъже знаят да си мълчат, но аз останах ерген и затова...



_____________

 *P.S.  'Mi bella Princesa, your funny little dwarf will never dance again.’ 
'But why will he not dance again?' asked the Infanta, laughing. 
'Because his heart is broken,' answered the Chamberlain.
And the Infanta frowned, and her dainty rose-leaf lips curled in pretty disdain. 'For the future let those who come to play with me have no hearts,' she cried, and she ran out into the garden.

“The Birthday of the Infanta”- A Fairy Tale by Oscar Wilde

GM copyright