Ал уд*

Този път ще публикувам нещо чуждо...., но красиво....красивo до болка...болка на "оплетени около дантелена кърпичка пръсти".*
(как ли щях въобще да пиша, ако не помнех що са то анжамбманите)
Нещо, към което ме подтикна размисълът над един *разказ на Ромен Гари, преведен в разкошен стил и умелост на изразните средства...
Съжалявам за липсата на собствена оригиналност, но в малкото почивни часове, в които главата ми остава свежа напоследък, се усещам, че не смогвам да бъда и 'творец', и 'писател' едновременно.
.....

Най гонената дума е "любов", милорд...
Най-бързо идва и (неспряла) шета
под всеки кривнал клепосвод.
Без цел. Така!...
Заради нея кладенци копаят,
освестят я от вещерството,
сляпо да ги очерпи чакат
с нов безспокой стрели
и, премалели от звезди,
отпенени моря разриват...
Потулят гейзерите, скриват,
та чак небета пастрят от хъс
и тайна драгост за нагъл хал...
(Нали не вярваш да греша ?!)
Пък любовта...
Търпи.
До смях...
Или до полъх.
От слепи удари не я боли.
Разплита си чорапа тя
след всяка капка скръбна жал
по плам...нарочено заспал ,
а после тича ...
Да заприлича на момиче!
Кажи, сеньор, това ли значи да обичаш?

Неизвестен автор из нета

.....

GM copyright