Here it is: My second crochet dress. Yeah, the second. There is no use trying to outsmart me, by catching me out in a simple error;)
Disorder and chaos have inevitably followed mankind's history. And the last is nothing else, but a creative development. So, let us not make the world, respectively our life too rational or we are going to miss its charm;)

Ето я и втората ми плетена рокля. ...Какво?- Първата ли?- не, тази е втора,...от както свят светува, безредието и ентропията обуславят развитието на човечеството...А какво друго е то, ако не съзидание и творчество. Затова, нека не се изкушаваме да внасяме ред, там където той не е необходим;)








GM copyright

Някои идеи

Hints and Tips

Did you know that similar elements could be crocheted in a chain without cutting the yarn?
No?- Me too. Not until I have met The Flying Cow
You make as many articles as the length you need, without fulfilling the last circle of the ornament. In the end you finish all the ornaments altogether. And if necessary you can at the same time attach it to another chain of elements.

The tunic below does not inescapably require following this technique, because the design is in bulk and one could crochet it piece by piece. Nevertheless...I believe you may find it useful. Enjoy.
 

Знаехте ли, че еднакви елементи могат да се плетат на лента без да късате конеца? Аз дори не подозирах. 

Това беше и една от причините преди много години да се обзаведа с халки за пердета и да започна да ги обточвам една по една с конец, за да накрая да ги съединя и да си направя герданче. Ееемиии, не стигнах до герданчето. Стоят си още на отделни, макар и обримчени, халки:) Много по- бързо, по- малко изнервящо, и по- изчистено ще стане, ако направя ново герданче по описания начин, отколкото да съединя старото.

Туниката, показана тук, не изисква следването на тази схема, тъй като елементите са доста големи и можете спокойно да ги плетете и отделно, но все пак, може да я намерите за интересна.

Да ми отвори очите за тази техника, заслугите са изцяло на Летящата крава, за което Благодаря:) 

GM copyright

Снежковци

Snowmen


Few years ago there was nobody around here who knew a thing about needle felting, wet felting or any technique at all, used to transform wool into felt.  And come to think of it, I found it somehow unusual, bearing in mind that this craft required no special raw materials save for wool. Yes, felting wool is obtained through a tough process of scouring, combing, spinning, dying. And very few people out of the wool factories still remember what these activities are, how about being capable of performing any of them.

Still Russian web sites and art forums were abundant in remarkable felt creations. When watching at them you simply could not help the feeling of being a spectator of a fantastic world portrayed. Because nothing less than fantasy could behold such a variety of artistic and creative ideas.

Now you can imagine the situation I found myself in when in a shop I first came across ready- made felting wool packs in all possible colours. (Have in mind that till that moment I had only observed the technique from the computer screen, so it was a bit of a risk to make online orders, no matter how tempting it might be)

What I did first was to buy 3-4 packs of wool on the spur of the moment. But it was shortly after that that I acquired 3-4 in addition…and not too far, that I gathered a pretty impressive pile. Despite having obtained the main source material I still had to find the special needles used. And certainly you could not be that naive to believe that if there was wool on the market, there would be needles available, as well (not to mention about different sizes). If life were that simple where would all the adventures be…

My felting inspiration had to take its time. Sleeping on the idea provoked the fluffy material to obtain the desired form which moved the imagination to yield the final result.

When do you start preparing the Christmas decoration;)

Because on a frosty, yet shiny November morning there was a knock at the door and when I opened it there stood the Crafty Dwarf-“Let the Christmas magic begin”- he said.


Беше отдавна. Преди 5-6 години никой в България не беше чувал за филцване, иглонабиване, плъстене и все техники за изработка на изделия от степана вълна. Нямаше вълна, подходяща за тази техника- не, че трябва да е специална, просто трябва да е развлачена и оцветена. Но кой ти вече разчепква вълна, знае какво е дарак и може да преде на чекрък.

Най- богато разнообразие и игра на въображението (защото за това какво да изработите от степана вълна, ограничение може да е само въображението ви) се намираше, разбира се, по руските сайтове.

Затова можете да си представите вълнението и ентусиазма ми, когато за пръв път попаднах на различни цветове вълна- ами буквално награбих 3-4 пакетчета, после се върнах за още 3-4 и така, докато струпам доволното количество от една торбичка.
Нооо, у нас всичко е на час по лъжичка и никога не е читаво и завършено. Липсваха иглите. И все още липсват различни номера и указания за размерите им,, но поне вече се намират "на живо".

И тази идея, като другите ми пристрастия, трябваше да отлежи годинка- две, докато се изпълни формата със съдържание и докато движещото и целево начало заемат полагащото им се място, за да балансират творческия процес. Но един мразовит слънчев уикенд, джуджето Сръчко почука на вратичката ...и тя се отвори:)

GM copyright

По пътя на лена и коприната

Silk&Linen- The “Mysterious”Yarn

I was a beginner at crocheting. I had first dared choose a project to perform on my own. Still it had to be both- easy and chic. And if the performance proved good enough I would also give it as a present.  A purse would be just the right thing!

So I headed for yarn about the yarn shops. I had chosen a combination of linen and viscose yarn.  I knew about several shops around me. 

But what mattered was what I did not know- And it was that each shopkeeper would have personal preferences about the yarn supplies she offers.  The result from my tour was that I was angrily told off because I would be stubborn enough to insist on the fact that there did exist such a thing as yarn made of linen and silk threads and it was suitable for crocheting/knitting. 

For God sake, people! The fact that you have never met alive dinosaur in your life does not prove in any way the proposition that the dinosaur skeletons have always been nothing more but skeletons.  Or you know about dinosaur era because you have watched” Jurassik Park” and if they show it on the TV , it is true? ( see also “Wag the Dogs’)

Why do you need to be rude and aggressive when you do not know something. I doubt the only justification are sales.

Anyway.  Most of our lifetime we waste. And what is even worse, we do not feel pity about it. It is the diagnosis of our society. 

However, what I wanted to write about were the moments that made life meaningful.

So, I eagerly gathered all the necessary materials. I found the “mysterious”yarn, bought the right hook, found videos explaining the very technique; I asked experienced crocheters  for a piece of advice as far as fine details and probable mistakes were concerned. I made the front and the back side of the purse. And ….everything stopped there. 

When the passion is gone you’d better not force the things. Two and a half years had passed. I fulfilled many scarves’ projects, learned to crochet dresses, tunics, other small accessories. The scattered purse pieces were waiting for me in the drawer. 

If we never leave anything in store for the future, what are we to do in the present?

On the other hand, when the completed project responds to your inner feeling about it, you could be content with the work you have done.


Когато сефте тръгнах да търся прежда в състав лен и вискоза, в няколко магазина щяха да ме набият, при това с мерак, задето си позволявам  1. да ги изтръгна от летаргичното им отегчение, 2. да поставям под съмнение вещината им по познаване на материята (което не подобаваше да се каже за мен,, то жените кога ли сме знаели какво търсим)  и питам за несъществуващи неща.
Абе, хора, това, че не сте виждали жив динозавър, не значи, че тия скелети винаги са били скелети. Или примерът не беше удачен, защото вие сте гледали "Джурасик парк" и знаете,че щом "го показват по телевидението, значи е истина" (за справка- "Wag the Dogs")

Всъщност защо се отплеснах да пиша злободневности, като думата ми беше за онези неща, които изпълват, а не пилеят ежедневието ни. Първият ми сериозен проект на една кука беше замислен като едно кокетно портмоненце. Трябваше да стане за Коледа(преди 2 години и половина) и даже да е в "серийно производство", че да става и за няколко подаръка.

Започна трескавата подготовката- купих си подходяща кука, намерих лелеяната прежда, намерих клипчета с обяснения на специфичната плетка, даже я заплетох...потърсих съвети от доказани майстори за детайлите и грешките си. И всичко потръгна...и стигна до една страничка и една половинка на страничка.

Забелязала съм, че нещо като не върви, няма смисъл да се забатачваш още повече. Това може да завърши единствено измъчено и скучно.

Инак, все ще му дойде пак времето (пък и ако свършим всичко, което сме започнали, какво ще ни остане да правим)

Когато от подхвърленото зрънце бива създадено нещо, което импонира на твоето вътрешно усещане, удовлетворението от свършената работа няма как да не ти ласкае перушинките.

Do you remember the Little Prince when he was saying that he was thirsty for that very water from that very desert well. Its taste was born from the moan of the of the rusty pulley, ascending the bucket full of fresh water in the starry night.


Говореше си Малкият принц, че е бил жаден за точно тази вода от точно този кладенец в пустинята, пита на лунната светлина тази нощ...

*I still have extra ideas about this project. It also needs a linning

*Предстои още една малка заигравка по този проект, но за нея по- нататък




GM copyright

Време им беше и на "парцалчетата" прежда

Scrapy Yarns

It was high time the scrapy yarns were paid the deserved attention, too. What I mean here are all kind of yarns, that are pretty attractive when you see them at the shop window. But if you read the label you realize the natural thread they contain is pretty deficient. Yet they are colourful and cheerful enough in order to become an Easter ornament. Especially if you do not feel like sparing much effort on that.


За случайно струпаните и ненужни парцалчета плат писах в първата публикация. Но понякога трябва да се употребят и не особено качествените, макар и шаренко- ефектни, прежди. 

А когато това е свързано и с тотална липса на творчески мерак и въображение, се получава тематична украса:

GM copyright

За старото мильо и не съвсем

The Old Crocheted Table Napkin/ Not at All the “Old Crocheted Table Napkin”

Crocheting has first charmed me a long, long time ago. I was still at primary school and we were having one of those classes for hand-made activities. We had to prepare martenitsas. This is a very old tradition. Martenitsas are little souvenirs made of red and white thread or yarn, usually tied together and forming all kinds of accessories. They could be in the form of a bracelet, a necklace, a broach. Families and friends exchange martenitsas every year on March 1-st.  People wear it till they see the first storks. That grants them they are going to be healthy and lucky during the year.

So, that  very year, at primary school, I had crocheted for the first time in my life, tiny martenitsa floral broaches- with one white and one red petal.  And I had made as many of them, as many girls and boys I had had to present. (That is right, boys and girls all with floral martenitsas. Flowers were the only design I could crochet and I was the only one who could crochet, so no whims were allowed :))

A lot of water had to flow under the bridge though till I got accustomed to the idea that the masterpieces created in a hook are neither too hard to perform, nor would make me lose my temper before having finished them.

What is more, they fling one’s imagination into a wonderland of uniqueness. It is because you do not typically see something like this every day. The common scenario could be that while cleaning your grandma’s old chest you may come across untidy, scruffy, old- fashioned piece of crocheting. And you would surely find it so bizarre as if coming out of a lost world. The only thought that would spring on your mind at that moment would be how to get rid of this rug as soon as possible.

Anyway, let me stop here with sharing thoughts and show you some pics.

Actually, shawls turned out to be quite favourable to crochet. No matter whether you are crocheting a long or a triangle scarf you need not worry about design. Whatever the outcome is, you can always proudly wrap yourself in it.  And you would undoubtedly attract attention. Not the deserved valuation, though.   


 

Плетивото на една кука ме очарова отдавна,,, от началното училище, когато за час по труд и творчество за първи март, направих бяло- червени мартенички- цветчета, за подарък и на момичетата, и на момчетата (само цветчета можех да правя и само аз можех да ги правя, тъй че нямаха право да придирят:)))

Трябваше да минат доста повече годинки обаче, за да узрее главицата ми, че прекрасните изделия, които могат да се сътворят с тази техника, не са нито сложни и трудни, нито непостижими за нетърпелив човек, но са винаги неповторими и завладяващи въображението...или поне вниманието навън;) Не за друго, а защото просто там те не се срещат. В най- добрия случай, ще ги изровите в окаяно състояние от някой бабин скрин и ще понечите моментално да се отървете от този овехтял с годините и принадлежащ на "отдавна отминала епоха", парцал.

Но стига толкова история, да се върнем към практиката:

Шалът се оказва изключително благодатен жанр. Плетеш или в права, или в крива линия, без да те е грижа за кройката и това, което се получава, винаги е достойно и ефектно да се намотае на няколко ката около раменете ти..и никой не ти вижда кусурите, а дори тъкмо наопъки... Е, не, че може да го оцени, ноо,,,не може всичко да е съвършено:)

Cashmere wool feels great when touching the skin- like all other natural yarns.

Кашмирът е просто божествен...като всички естествени неща :)

 

Do you remember those three funny friends: Muff, Halfshoe and Moss Beard?  Well, here it is one Halfcloth. I promise some day I will crochet a whole table cloth and will make a parasol out of it. 


Как беше?- "Маншон, Полуобувка и Мъхеста Брада". Eто и една полупокривка. Някой ден ще изплета и цяла и ще я направя на слънчобран. 

 

 

In the end, let me share some bad experience (because it is my nice character prompting me to give it a try rather than follow an advice). Please, never be bullheaded enough to crochet mohair yarn with a hook smaller than nr. 5. Not that you will not succeed in crocheting it, only you will destroy all its fluffiness.

И тук- да ви предупреди едно патило'. Не се инатете да плетете мохер с  кука по- малка от 5-ца. Не, че не се получава, но му убива цялата мохереност.,. (Ама нали пуста дървена глава... и така...) 

  

GM copyright