Протести ..или...

...лятна детска забавачница?

Не се наемам да говоря за родната политика. Нищо не разбирам от нея, колкото и да се напъвам. Какво да се прави, oще древните гърци- основоположниците на демокрацията,  са предугадили някои от неизменните ми несъвършенства.

Затова ще говоря за хора, които претендират, че разбират за какво иде реч и услужливо искат да  упътят невежите, т.е. мен,  в  лабиринта на държавността.

Последните две седмици медиите бясно и неотменно ме заливат с:

-    9- и ден протести!

-    10- и  ден протести!

-    11-и ден протести!

-    12-и ден протести!

...
...и какво от това?!  Не разбирам.

В потвържеднието, че добавяйки към едно число още една единица, получаваш следващото в числовата редица, има нещо драматично ли - като в японски пейзаж на горичка, поточе и пойна птичка?

Имаше  един филм за тинейджър, който си пожела да стане голям пред една магическа кукла...и се събуди в тяло на възрастен. Постъпи на работа в компания за детски играчки. Той  най-вярно улучваше какви играчки предизвикват неистова радост у децата.

На едно заседание на шефовете, маркетинг директорът  му обясняваше как  се трупат печалби и колко важно е за целта играчките да са грозни, евтино- произведени, недомислени, но рекламирани правилно...а  „порасналият” тинейджър, бръмчейки си като самолет, го влудяваше с  по детски наивна непосредственост: „Не разбирам, пак не разбирам, наистина не разбирам...”


Чета как хората са „чисто по  човешки”  много разчувствани от „този уникален...симпатичен протест, който казва много на политиците с начина, по който се прави, с визията, с отношението, с характера, дори със смелостта - да бъдеш добър, интелигентен и да го покажеш на цялата нация и на Европа” (цитатът е взет из статия в Нетинфо от 21.06.2013)

Е, Слава Богу, че протестът сам говори за себе си, защото, ако трябваше да се осланям на дескриптивния наратив, в който ми го представят, щяха да са ми нужни завидни дози хашиш и абсент с Дявола- Това, за да изпадна в състояние, подобно на лирическия герой...С надеждата, че тогава ще ми се разкрие интенцията му, вербализирана в така напевната  каденца на хекзаметрите.

Кога ли кукловодът, който боде иглички по тази вуду кукла, най- сетне ще завърши чиракуването си, че да го повишат в калфа. Това е труден занаят,,,може да отнеме повече от 5 годинки..може и да не станем очевидци.

В друг един каламбур налетях на следното- Театрална режисьорка се хвали, че е обяснила на 7 годишния си син какво са "червени боклуци":

Когато го чух да скандира този лозунг, си дадох сметка, че не знае какво е това. Започнах да му обяснявам за червения цвят, за идеята на комунизма, как разни хора по света се занимават с нея, за това колко изкривена може да бъде тя и че от там идва думата боклуци. Също за хората зад червената идея, които злоупотребяват с нея и се преструват...
(Из статия "Децата на протеста: "Виж, мамо, карнавалът минава!", публикувана в "Дневник" на 28.06.2013)

И всичко това, успя да го обясниш? за има- няма 10 мин (за повече не вярвам да се е задържало вниманието на младежа)  насред скандиранията и лашкането сред тълпата,  на 7 годишно дете и то на разбираем за него език? Е, поклон! Аз не бих могла.

Има майки с главно "М", очевидно има  и схватливи деца...сигурно е заради експозицията им пред компютрите и заради акселерацията в резултат на качественото мляко с добавки на калций.

Но детският извод- резюме на майчините думи, е най- яркото потвържение: "...но това явно не му беше много интересно и отново ме прекъсна: "Щом едната партия е червена, значи другите трябва да са бяла и зелена..."


Другарувах си някога, преди 100-ина годинки, с един 5-6 годишен фърфалак, на когото се падах кака. Тъй като се срещахме предимно летата, нямахме близки наблюдения върху промените, случили се с  нас през изминалите 6-8 месеца. При една от поредните ни срещи, се оказа, че малкият ми съзаклятник в игрите се беше отракал по мъжки- бяха го научили да псува. Съответно,  на всеки въпрос или закачка, които му отправяха, отговаряше с "Бах ти маа'та"  Това предизвикваше у възрастните искрен смях ...какъвто вероятно е предизвикал и първия път, когато малчуганът сефте е повторил чутото. Сигурна съм, по някое време се бяха опитали дидактично да му обяснят, че не е хубаво и правилно да отговаря винаги на всички и навсякъде така. Но първичната реакция на изненада и усмивка е била достатъчна, за да го окуражи и окрили за дълго, пред всякакви бъдещи заплахи и опит за налагане на коректив.

Това ми напомня за друга настолна история за американско момиченце, което се връща щастливо вкъщи и започва да декламира пред баща си "Клетвата за вярност към Американския флаг" (The Pledge of Allegiance) Когато свършва, баща й я похвалва и пита какво значи тази клетва. Детенцето безгрижно отговаря, че не знае...и продължава да гледа очаквателно към него. Още по- учуден, родителят пита защо тогава я рецитира, а малката отговаря щастливо: "Учителката ни каза, че всеки път, когато я кажем правилно, ще получаваме по един дайм. Ще ми дадеш ли един дайм?"

Дано с червените боклуци случаят да е различен.


В трета „любопитна”  колонка попаднах на гениалното умотворение:

„По принцип, думата "смисъл" е хванала за ръка думата "дете" като майка”

А стига бе! В секса и продължаването на рода има смисъл?!Аз пък си мислех, че е атавистичен, ирационален израз на нагона за възпроизвеждане. Ама вие вярно ли преди, след и по време на креватната гимнастика седите по 10 мин в поза ала Мислителят на Роден и бистрите „свръхземните въпроси, които никой век не разреши” ...за да може да каже и за вас поетът „идеята на времето пренес ти в вечността”...със създаването на дете?

Или имате предвид, че поведението на детето е някък винаги неизменно смислено оправдано? Аз пък си мислех за homo ludens.*

И продължението:

„Не е лесно да отидеш с детето си на площада, защото с това поемаш много по-голяма отговорност. Освен това, ако го направиш, то значи, че си готов да отговориш на сериозни въпроси и да дадеш важни обяснения – какво  значи "власт" и "предателство", "свобода" и "отговорност".
(Из статия „С деца...на протест”, публикувана в Edna.bg на 21.06.2013)

Не знам за „принципа” , но горното определено не е писано  с _мисъл.

Ако всички хора, излезли с децата си на публично място бяха способни да дават отговори на сериозни въпроси, щяхме да сме открили и ваксина за рак, и лечение на СПИН, и щяхме да сме осъществили Утопията на Томас Мор.

А ромите ни щяха да са преизпълнили битието си със смисъл.

Всъщност- това, че хората са с деца на протестите, е връх на Не- мисленето и БЕЗ-отговорността. Искате да ми кажете,че една тълпа е контролируема?! Кажете „бау” в най- обиконовена стая с деца, играещи на викане на духове и после пак си помислете как ще ми отговорите, включително за безопасността на бебето си в количката.
Вярно е, че бутилка молотов може да те удари и докато си вадиш ключа пред вратата на блока, но също така е вярно, че ако летиш в космоса, е малко вероятно да умреш от удавяне в океана.

Изобщо, замисляте ли се някога преди да употребявате думите.

И от къде ви роди главата, че тези въпроси са важни? Там не  се  ли мотат достатъчно бръмбари за гримове, панделки, пера и битовизми, та се бутате между шамарите. В един форум някога, един провокатор се чекнеше, че нямало нужда различните участнички да си измислят всяка собствен ник. Достатъчно било да се обозначават просто като "Куха лейка 1", "Куха лейка 2", "Куха лейка 3" и т.н.

Искате да знаете какво е важно?- Да оцелееш! За да оцелееш, трябва тая вечер да сложиш хляб на масата. За да сложиш хляб, трябва да изкараш пари за него. За да ги изкараш, трябва да ги изработиш.

Не ми говорете, че излезлите на площада не са лумпени, защото са с деца и кучета.

Тези хора няма как да работят по 8 часа, 5 дни в седмицата (в най- благоприятния случай това означава 10-12 часа от денонощието, заедно с пътя от и към работа, с храната и цигарите) и по цяла вечер до нощите, седмици наред да рипат по площади. Или да дежурят от 8.00 сутрин пред парламента с кошници с домати и яйца.

По- вероятно е нещо друго: да имат осигурена по- стабилна вечеря от продуктите, които хабят, за да правят мацаница; да имат и сигурен покрив над главата си; сякаш, някак и издръжката им не изглежда да зависи от тях...Това следователно не са земеделски производители, не са бизнесмени, не са и обикновени работници. Е как тогава станаха Гражданско общество???

Сократ е бил гражданин на полиса, защото е отбирал от всяка дейност, свързана с управлението на държавата. Бил е воин, борец, участник в обществени беседи и диспути, и най- сетне! е бил един от присъстващите на агората, които са взимали решения за бъдещето на полиса. Затова и изпива до дъно чашата с отровата. Защото си има своите демони- своите принципи. 

Попадало ми беше отдавна интервю с американец, когото питаха защо е избрал Рейгън за втори мандат. Отговорът беше очарователен: „Ами това е един най- добрите ни актьори. Аз се просълзявам на филмите му” Дали отговорът би бил различен за Шварценегер или за Обама? Как мислите?

Какъв  е изводът? В САЩ- "меката на демокрацията" днес, хората избират политици без всякакви илюзии за по- добро или по- лошо бъдеще. Те търсят развлечение, фарс, филм, театър, едно нереалистично отражение на действителността, което ги забавлява и разпуска, когато вечер си включат телевизора и си отворят бирата.

А вие какво всъщност иска(х)те?
 





*Не знам за думите и как се държат една за друга, но интуитивното ми светоусещане подксазва, че в случая „смисъл” е употребен като синоним на „разумност”. Затова бистря именно този аспект на понятието, макар очевидно неправомерното му използване.




P.S.Толкоз. Нямам междучасие за повече. Но пък имам за попълване безумни поленца в малоумни бланки. Все пак, трябва довечера да си сложа сухарче на масата...а ако се заинатя (да сготвя и някой "осъзнал самодисциплината" си домат)..може даже с цяла брускета да си угодя.







GM copyright

Държавата – длъжник на нацията за скрининга за рак

Правим първи стъпки с националната кампания „Спри и се прегледай“

(коментари- след цитираната статия)


Стряскащи данни в световен мащаб показват повишена заболеваемост и смъртност от рак. 1 500 000 жени годишно развиват рак на гърдата например, а 950 000 жени и мъже заболяват от рак на дебелото и правото черво. В повечето напреднали страни обаче организираните скринингови прегледи са доказали своята ефективност за намаляването на случаите.

Открит навреме, ракът е лечим.
.....
У нас обаче никога не е имало национален скрининг. 

Изследвания на 400 000 българи са предвидени по проекта „Спри и се прегледай“ на Министерството на здравеопазването, който се осъществява с финансовата подкрепа на ОП "Развитие на човешките ресурси". Националната кампания за ранна диагностика на онкологични заболявания включва тест на 250 000 жени във възрастта 25-60 години за рак на маточната шийка, 50 000 прегледа на жени между 50-69 години за рак на млечната жлеза и 100 000 прегледа на жени и мъже, навършили 50-годишна възраст за рак на дебелото и правото черво.

Различни административни и технологични проблеми обаче са забавили проекта с общ бюджет около 19 млн. лева, който е започнал през май 2009 година. Първите 150 000 покани за преглед са изпратени в края на май тази година, а от 5 юни насам, когато са започнали първите скринингови изследвания, са прегледани 45 души. Настоящият краен срок за изпълнение е 21 декември 2013 година.

Процесът по подбор на поканените за скринингов тест е автоматизиран и на случаен принцип. Покана може да получи всеки, който не е регистриран като заболял, не е преминал през съответното изследване през последната година и е във възрастта, определена за конкретната целева група. По трите локализации рак до края на годината ще бъдат изпратени още 250 000 покани.

Поканата идва по куриер и трябва да се активира в следващия месец. Всеки неявил се ще получи задължително и втора покана след време. Втората селекция ще бъде направена в края на юни, а третата в края на юли.

Има обаче опасност да връщаме европейски пари, ако прегледите не се осъществят по една или друга причина. Към момента договори за прегледите са сключени с 19 лечебни заведения в периода 16 април-15 май, предстои подписване на още 13 договора.
......
Освен информация за скрининговото изследване, поканата съдържа и уникален код, с който лицето попада в системата. Не е необходимо направление за прегледа, а само да се носи поканата.

По данни на националния раков регистър за 2010 година, в България годишно 1109 жени заболяват от рак на маточната шийка, 3655 – от рак на гърдата, 4488 жени и мъже заболяват от рак на дебелото и правото черво. 
.....
Всеки ден една българка умира от рак на маточната шийка.
.......

В Европа ежегодно от рак на гърдата се разболяват 350 000 жени и 130 000 умират. В момента у нас 40 000 жени живеят с тази диагноза. Ежегодно се разболяват още около 3 000.
.....
Профилът на жената, застрашена от рак, най-общо изглежда така – високообразована, подложена на стрес, нераждала или родила късно и некърмила, с живот, който не позволява рационално хранене, нормален сън и отдих. Това заболяване е заболяване на организацията, обобщи д-р Зинаида Гаранина, хирург-мамолог. Скринингът постига до 90% ранно откриване на този вид рак.

Ракът на дебелото и правото черво се характеризира с голяма честота, висока смъртност и откриване в сравнително късен стадий. 90% от болните са над 50 години, след което рискът се удвоява на всеки 10 години.

У нас ракът на дебелото и правото черво заема трето място по заболеваемост и при двата пола. Очаква се броят на новите случаи за 2013 година да достигне 5072, като тази тенденция към нарастване е постоянна от 1981 година насам.

....
 (Статията е публикувана в рубрика „Здраве” на Dnes.bg на 16.06.2013)

***

Дълго време се чудех дали да пиша нещо по този въпрос или не. Да не кажа голяма дума, но чуденето ми отне няколко годинки. Поне от толкова знам за този Европроект. Когато първоначално преглеждах документацията по пускането на една от обществените поръчки, касаещи реализацията му, ме изуми безобразната постановка за провеждане на скрининга в целевите групи. Един от аргументите за провеждане на профилактиката на рака на маточната шийка и на гърдата на 3 години и в никакъв случай с повече от 10 прегледа в живота на жената, беше, че лечението и преживяемостта на пациентите при наличие на преканцероза или раково образувание, са едни и същи, независимо дали неоплазията е окрита на първата или на третата година?!

Случайно или не, преди няколко седмици се присетих пак за него и се разрових в сайта на МЗ да видя до къде са стигнали и какво са реализирали. Открих, че са пуснати 5 обществени поръчки: за писане на покани, печатане на покани и разнасяне на покани; за печатане на брошури, изготвяне на клипове и табели, за семинари; за изработване на ръководство за добра медицинска практика за здравните звена;  и една поръчка за хардуер и софтуер. Някъде измежду бумащината се мъдреше и изискаване данните за прегледаните лица да бъдат обобщени в списъци за финалния отчет.

Като лаик, който нищо не разбира от Европроекти, нито пък някога би могъл дори да си представи суми от порядъка на 19 милиона лева,  какъвто е определеният бюджет, стигнах до извода, че тези пари са отишли, поне според документаруима, за хабене на хартия, предназначена да привика пред родните ДКЦ-та, избрани на случаен принцип, 400хил души(въпреки, че в документацията пише, че трябва да обхване 2млн. души) от предварително определени целеви групи.

Другото перо, за което е разпределен бюджетът, очевидно, е  за закупуването на компютри и софтуер (предполагам основанието е, че екселският финален списък на прегледаните не може да бъда написан без тази мярка) Не разбирам иначе за какво е необходимо такова перо- за спекулума, за ехографа, за мамографа или за да родните здравни работници(ако изобщо нещо стига до тях) да гледат  на HD филмчета как се прави палпация.

Ако цитираната статия отразява обективното положение, излиза, че  реалната работа е започнала едва в началото на този месец -досега в МЗ са си пощили Софийските въшки и са писали графици от типа „я колко моем да не работим, они никогаш не могат да ми не платат”.

Нещо повече- до момента са прегледани цели 45 души. Крайният срок на проекта, забавен поради бюрократични прични(какво ви написах два реда- по- горе- все пак, касае се за „аргументатирано”разграбване на 19 милиона) е декември 2013г. И ако определената бройка от 400хил пациента не бъдела достигната за финалния отчет, можело да се връщат пари. Е тоя филм няма да го бъде!- говорим за корумпирания български бюрократ, все пак!

Обаче... най- простата калкулация показва, че ако разделя 400 хил. на оставащите 6 месеца до края на годината, трябва всеки месец да бъдат преглеждани в цялата страна 66 666.6 (6) пациента, само по този проект! Че ние ако имахме такъв капацитет на ДКЦ-та, болниците и лекари, трябваше да нямаме нито един болен/жив* човек от населението на фона на мизерните 7млн. които сме останали.

До тук с фактологията. Сега малко размисли за напреднали в мисловната дейност:

1.    От какъв зор 4 години ви е нужно да подготвяте покани, че и да ми ги пращате с куриер, един път, втори път, и трети път, и да не мога да отида на преглед без покана? Ами ако постоянният ми адрес е в Сливен, а аз живея в София?- Какво правим тогава?- домашните на свой ред ще ми пратят поканата с куриер до София..или трябва да се върна в Сливен, за да мина на преглед?

Нали вече имаме електронни медицински досиета, в които трябва да се описват всички манипулации, платени по ЗК или от Републиканския бюджет...или накратко, финансирани не от пациента? Значи няма опасност да ме прегледате два пъти. Нали сте си купили компютри- не ми казвайте, че не сте предвидили да може реално ( и само при наличие на любопитсво, в никакъв случай по задължение) да бъде  подсигурен достъп към единна база от данни.

2.    За какъв дявол ви е притрябвало да трупате купища хартия, да пълните гушите на юристи и да раздувате щата на админстрацията? Или искате да ми кажете, че бай Вуте не знае къде е здравната служба у селото ли? И защото, ако там няма проктолог, дежурният санитар има сливи в устата да му каже, къде е най- близкото лечебно заведение, където могат да му проведат профилактичния преглед?!

3.   Ако искахте ефективна и агресивна здравна кампания, доста резултатно , пък и елементарно щеше да е да пускате всяка вечер, в първите 2мин. от „По света и у нас” рекламна и агитационна  кампания и така, всяка вечер- поне една година, от пропилените от вас вече 4г! И не ми се оправдявайте, че щеше да е прекомерно скъпо- ако приоритет ви беше провеждането на  държавна политика в тази насока, вместо да цокате пари, изобщо нямаше да ви струва нищо!

Гарантирам ви,че щеше да има опашки пред ДКЦ-та. Българинът си умира, някой безплатно да му слуша за дертовете и да му чисти мазолите, еле пък ако е и с бяла престилка и стетоскоп! (Не знам защо тези два атрибута вдъхват такъв  респект у обикновения човек и създават аура като чели стои пред богопомазан) И не, защото така замества местната тлака. А защото сме смазани от социалните и икономически обстоятелства и защото наистина сме болни. За съжаление същото, без коментара в скобите, важи и за лекарите ни.


4.    За какво му е на гинеколога, мамолога или гастроентеролога „Ръководство за добра медицинска практика при откриване и диагностициране на онкозаболявания”- те първа ли ще го обучавате как и какво трябва да търси? Или пак сте подхванали порочната малоумна практика, че ОПЛ-то може да взима цитонамазка и  вагинален секрет. Дааа, в развитите бели страни, може би, но у нас по- скоро го докарваме на оня виц:

- Вие какъв сте?
- Лекар.
- Ах, гинеколог???
- Неее, но мога да погледна.


Най- сетне, за да до-докажа абсурдността на системата, искам да споделя и малко практика- лайв икспириънс, така да се каже.

Решавам аз, в началото на годината, без да подозирам, че 6м. по- късно ще ме молят и канят да ми окажат тази чест, че имам нужда да намина при специалист, за да си спестя някои притеснения от инцидентно появили се симптоми.

Първият месец от появата им, в резултат на размишление и медитация, реших, че е допустимо да проявя търпение. Но на втория, предпочетох да не си търся белята.  Затова направих, първото, за което се сеща късметлията- здравноосигурен пациент- звъннах на ДжиПито си.
Странното е, че три дни по ред, звънене на, приблизително, всеки час в рамките на работното време, никой не благоволи да се обади. Тогава си спомних, за една от малкото ми предишни срещи с въпросната дама, при която тя ми обясняваше, че в амбулатория винаги вдига телефона, освен когато преглежда (въпреки че при нея работят поне още двама души, компетентни и способни да вдигнат слушалка)

Когато обаче неволята не идва а ти си на зор, нямаш голям избор- та и аз наивника, реших да отида на крака пред кабинета, белким се докопам до едната хартийка- направление за специалист. Даа, ама не. На вратата с огромни букви и гъсто наситнен маркер, беше изписано, че не могат дори и въпроси да се задават без предварително записан час! И малко по- надолу, с още по- голям почерк- да не се чука, защото те работят и тяхна е грижата да викат пациентите.

40 мин. след  началото на работното време, при влязла и излязла няколко пъти сестра, наличие на липса на пациент в кабинета,  и струпали се 5-6 чакащи- при празна скамейка в началото, аз си тръгнах. Съжалявам, но никой не ми отпуска по половин ден болничен или отпуск, за да мога да кисна по 3 часа пред нечий кабинет без дори да отхвърля работа (а времето, поне според циферблата на часовника, е бивало не по- малко)

Беснеейки, на излизане от поликлиниката, направих последен отчаян опит да се добера до лелеяното направление- набрах още веднъж телефона. О, чудо! Този път ми вдигнаха! Помолих да ми дадат час и обясних за какво.  Отговорът беше умопомрачителен. Те не можели нищо да направят, а трябвало да ме пратят на специалист. Еврика!
Следователно, не можех да бъда записана по- рано от 17-и идния месец (към момента беше 29-то число) и то в 11 часа.

Какъвто и график на разпределение и отпускане на направленията да следваш- горното не се връзва от никъде!

Все пак, окопитих се от тази поредна гавра и попитах за час, който би могъл да е на границата на работното ми/ни време, а не по средата на деня, тъй като, за да се ползвам от удоволствието на здравно- осигурен пациент, също така се ползвам от неудобството да работя на нормиран работен ден с фиксирано работно врме. Тук вече започна да ми се крещи! да съм се съгласявала или не по- бързо и да не им губя времето, защото отвън ги чакали цяла скамейка пациенти!!!...И аз отговорих с крещене, но от това последици нямаше. Все още нямаме прецедент за лекар, на когото реално му е потърсена сметка за работата му.


При така стеклите се обстоятелства, реших да си изпробвам късмета директно при специалиста, камоли, че ще трябва да си платя. Тъй като вече бях изгубила достатъчно дни да се свържа по телефона, а тук успехът ми не беше по- голям, отколкото при личната лекарка,  отново заложих на директния подход и отидох пред кабинета. Изчаках търпеливо без да чукам или звъня, лекарят да излезе и да повика следвщия пациент, и в този промеждутък, помолих само да си запиша час. Вратата почти ми се затръшна под носа, след което леко се открехна и ми се отговори, че час се записва само по телефона и на вратата е написано!

За справка на тези, които смятат, че съм неграмотна, невъзпитана или нахална- на вратата подобно разяснение НЕ е написано. На вратата се чернеят само 7-те цифри на телефона.
   
Да ви таковам и системата, и скрининга, и възможността за достъп до медицинско обслужване, и ефективността на работа, и компетенциите- ама тях в друга тема!

Тази стана прекалено дълга, а шумът е за нищо...не искам да си помисля, ако трябваше да е за нещо.


*Темата за компетентността на Бг медицински работник, за това колко е чел и учил и какво е станал и колко са станали нещо...ще я нищя друг път. Когато съм в по- лабилно емоционално състояние. Засега още стискам зъби. Дано само не си докарам бруксизъм.







GM copyright

Защо кокошката не лети като другите птици и други важни отговори според децата :)

(коментари- след цитирания текст)


Какво е душата?

•    Душата е, когато мама ти сложи сладки на масата, а ти оставяш на братчето си. (8 г.)
•    Душата има форма на сърце. (8г.)

Какво е тъгата?

•    Тъгата е, когато един човек отива при друг и много пие. (7 г.)

Защо конете имат подкови?

•    На коня му слагат подкови, защото те са по-леки от него и се движат по-бързо. (8 г.)
•    На коня му слагат подкови, за да не падне по гръб. Когато му дръпнат повода, той се спира, благодарение на подковите. (9 г.)
•    На коня му слагат подкови, за да тропа по улиците, защото иначе не би бил кон. (7 г.)

Какво означава думата "модерен"?

•    Модерен е, когато видиш нещо хубаво и скъпо, а нямаш пари. (12 г.)

Как се прави парфюм?

•    Парфюм се прави от вода, запушалка и парфюм. (5 г.)

Как успяват прелетните птички да летят ден и нощ хиляди километри?

•    Лястовичките, когато тръгват за топлите страни, по пътя се настаняват на щъркеловите крила и си почиват. Когато тръгнат на такъв далечен път, птиците си взимат ядене. Преди да отпътуват, стоят месец-два да си починат. (7 г.)
Как се разбират птиците или животните помежду си, когато ние хората си говорим и понякога не се разбираме?
•    Птиците и животните се събират и си говорят шепнейки, а на нас ни казват само "мяу". (10 г.)
•    Рибите се разбират помежду си, когато правят мехурчета с уста. (8 г.)
•    Рибите се разбират чрез знаци. Майка им ги учи на азбуката на перките. (8 г.)

Как хората от телевизията знаят какво ще бъде времето утре?

•    Човекът от телевизията знае, че утре ще вали, защото чете какво е написала майка му. (6 г.)

Ако Земята се върти, защо не падаме от нея?

•    Върти се само Земята, асфалтът не се върти. (6 г.)
•    Земята е кръгла, но ние не падаме от нея, защото улиците са прави. (8 г.)
•    Земята има кръгла форма. Ние не падаме, защото не ходим там, където е кръгла. (7 г.)

Защо Земята се върти?

•    Земята се върти, за да имат всички страни Земя. Тя, когато се върти, дава Земя на всички страни. (7 г.)

Какво е затъмнението?

•    Затъмнението е липса. (12 г.)

Какво е амбиция?

•    Амбицията в живота означава да си егоист. (10 г.)

Какво е възрастният?

•    Възрастен означава възрастно дете. (10 г.)

Какво е усмивката?

•    Да се усмихваш означава да се смееш наум. (8 г.)
•    Да се усмихваш е, когато някои хора се смеят със затворена уста, за да не пречат на другите. (7 г.)

Защо се мием със сапун?

•    Ние се мием, за да вкараме сапун в очите на микробите. (5 г.)

Какво е дрогата?

•    Дрогата е вид растение, което гангстерите изсушават и взимат като медикамент, за да забравят постъпките си. (14 г.)

Какво са сълзите?

•    Сълзите са направени от морето и затова са солени. (7 г.)
•    Сълзите се появяват, когато мозъкът мисли и се изпотява и потта излиза през очите. (11 г.)

Какво е газирана вода?

•    Газираната вода е вода с капчици. (7 г.)

Колко години трае детството?

•    Децата живеят 35 години, младите хора 25, а възрастните за 5 години умират. (8 г.)
•    Детството продължава най-дълго и през цялото време искаш да пораснеш. (9 г.)
•    Детството продължава 5 години и след това идва училището. (6 г.)
•    Детството продължава 20 години и след това децата започват да остаряват. Старостта продължава до 88, а след това ставаш на 89 и трябва да умреш. (7 г.)

Какво е талант?

•    Талантът е красота на мисълта. (12 г.)

Какво е мъглата?

•    Мъглата е дим, който отива на небето, защото тук вече няма място. (7 г.)
•    Мъглата е гъста светлина, през която човек не може да вижда. (9 г.)
•    Мъглата е светла тъмнина. (5 г.)
•    Мъглата е замръзнал вятър. (7 г.)
•    Мъглата е небе, дошло на земята. (7 г.)

Какво е небето?

•    Небето се разхожда високо и се огъва. (7 г.)

Какво са микробите?

•    Микробите са много малки бръмбарчета, които се крият. Те виждат, че си си купил картофи, скачат върху тях и ако не ги измиеш, умираш. (7 г.)
•    Микробите влизат в човека и там оставят всякакви мърсотии, защото са им мръсни краката и така човек се разболява. (7 г.)

Как светят светулките?

•    Светулките имат мъничко коса и газ и джуджетата им дават огън да се запалят. Светулките не умират, те светят докато изгасне огъня и когато им порасне още коса пак светят. (10 г.)
•    Светулките могат да светят, защото са късчета от звезда. Когато умре човек, пада звезда и от тази звезда се раждат светулки. (10 г.)
•    Светулките са мънички, имат лампа и ходят при хората, които сънуват, осветяват ги с лампата, за да видят какво сънуват. (7 г.)

Защо някои охлюви имат къща, а други не?

•    Някои охлюви си имат къщички, защото са спестявали, не са яли картофи, а само цветя и така с времето си построили къщички. (7 г.)

Дали звездите и светулките си говорят нещо през дългата нощ?

•    Звездите питат малките светулки какво правят през късия си живот, а светулките се чудят какво ядат звездите, че живеят толкова дълго. (12 г.)

Дали сънят изцапва хората, че сутрин си мият лицето и ръцете?

•    Тъй като сънят е черен, трябва сутрин да се мием. (11 г.)

Защо някои паяци имат кръстче на гърба си?

•    Защото са свещеници на паяците. (7 г.)

Защо диригентът маха с ръце и пръчица, когато дирижира?

•    Той ръкомаха, за да покаже посоката на звука. (11 г.)
•    Диригентът има пръчица, защото е грозно да показва с пръст на контрабасиста накъде отива симфонията. (10 г.)

Защо ние гражданите нямаме толкова украшения по дрехите, колкото селяните?

•    Ние гражданите нямаме толкова модели и украшения на дрехите, защото ние имаме работа, а селяните, когато оберат царевицата вече нямат какво да правят и си правят дрехи.

Защо сънуваме?

•    Сънищата са, за да можеш да спиш. Тъй като очите непрекъснато виждат нещо, искат и нощем да виждат. (7 г.)
•    Сънищата са за това, когато почине баща ти, да можеш да го виждаш. (7 г.)
•    Сънуваме, за да не скучаем нощем. (7 г.)

Защо цветята имат аромат?


•    Цветето ухае, защото когато дойде пчелата и вземе меда, да му остане поне аромата. (8 г.)

Защо кокошката не лети като другите птици?

•    Кокошката не лети нависоко като другите птици, защото се страхува да не си изтърве яйцето.

Защо млякото е бяло, а не зелено като тревата?

•    Млякото има бял цвят, защото човекът не би ял, ако кравата би направила простотията да си оцвети млякото в синьо или зелено. (7 г.)
•    Млякото е бяло, защото през зимата, когато няма трева, кравата яде хартия. (7 г.)

Какъв цвят има водата?

•    Водата има стъклен цвят. (8 г.)
•    Водата има лъскав цвят. (9 г.)

За какво са веждите?

•    Веждите са, за да държат челото високо и да не пада върху очите. (6 г.)

Защо съществуват часовници с кукувица, а не с петел, след като петелът е известен като сутрешен будилник?

•    Часовниците са с кукувица, а не с петел, защото кукувичето е първата птица-будилник. (11 г.)
•    Много по-лесно часовниковият механизъм ще каже "Ку-ку" отколкото "Ку-ку-ри-гу" (13 г.)
•    Майсторът, който за първи път сложил кукувица в часовника, решил, че е трудно да смали петела, за да го вкара вътре и така кукувицата останала там. (11 г.)
•    На вратата на сърцето на някой трябва да се молим, да нахлуем или да чукаме?
•    На вратата на сърцето на някой не трябва нито да чукаш, нито да нахлуваш, нито да се молиш, а само да пееш. (11 г.)

by Cheti.ME (Notes) on Saturday, 16 April 2011 at 02:56

***

Наскоро попаднах из нета на горното интервю с деца. Въпреки че е малко дългичко- изчетох го до края. Но преди още да съм го преполовила, вече беснеех и фучах на себе си!
При все, че избягвам да си изпускам нервите, този път, явно бях по- уморена от обичайното и това доведе до своя резултат.

Подхвърлиха ми случайни мисли, че може би отговорите са провокация от някой, уж, находчив- пи ар, журналист или тям подобен дървар. Не ми се ангажира с тая паплач- дето пишеше О’Хенри, зацепил животът със секирата от едната страна, ударил с брадвата от другата- уфф, не ми се занимава с тоя образ, аз да не съм дърводелец.
Но когато в добавка изчетох и 70-те мнения под публикацията, у мен започна да се затвърждава убежението, че това наистина са детски отговори и последното спомогна за  ескалирането на беса ми.

Мненията можеха да се обобщят в изказвания като: „Възхитително, неподправено, необремемнени от нищо са децата!”, „Невероятни, непринудени, истински!”, „Децата са най- добрите учители!”, „Култово”, „Много се смях”, „Много ценни мисли”, „Страхотни са децата”„Колко много мъдрост има в тези малки главички”, „Изумително колко неща можем да научим от децата, ако не си мислехме, че сме по-умни от тях” и т.н. плява и дрън- дрън скудоумщини.

На какво ахкате и ихкате?!

 ДА, можехте да научите Какви Не трябва да се примирявате, че сте вие самите! Но за това се изисква способност за учене, а вашата е закърняла някъде там, където е спряло и цялото ви останало развитие!

Имаше само едно изказване, в което се питаше дали интервюираните са набирани от дом за бързоизоставащи. 70към 1- добър резултат от тест за интелигентност.

Какво точно ме потресе?

КАК е възможно!!! Децата да са проводник:

1. на толкова ниската обща култура (на родителите си!)

Забелязвах сериозните последици от повсеместната липса и неумение за комуникация между родители и деца. От отчуждеността и държането им на непознати, въпреки,че са живели по 25-30 години в кибритена кутийка от две стаи (не достатъчно голямо пространство, че да не можеш да се срещнеш и опознаеш). Но не очаквах да призная някога, че именно тази липсваща комуникация, би могла да се окаже и плюс за емоционалното и интелектуално развитие на някого.

2. на така никакво образование

Нали сега започваме да ги обучаваме на езици, математика, музика, пеене, рисуване, спортуване, още от пренаталното им развитие, защото според съвремнните стандарти така ще станат конкурентноспособни вундеркиндчета- само вижте безумните плакати по спирките и билбордовете! ...
....И не по- малко неадекватните поведение и амбиции на родителите в грижата за отрочетата им!- Какво всъщност им купувате с парите, които хвърляте за десетките частни уроци, запълващи от най- ранна възраст, до последно, всяко кътче от свободното време от детството им? Това да не играете и да не говорите със собствените си деца, защото не знаете как става първото и няма какво да им кажете при второто?

3. на такава тотална липса на въображение- в годините, когато то трябва да е най- силно развито и да витае в обаянието на вълшебните приказки и приключенските романи, не на компютърните игри, грозните cartoons,  неестествените 3D и изродските  играчки  от fast food менюто!

И за да обясня, за какво ми е думата, нека конкретизирам още повече:

В горното интервю чета отговори за светулките и охльовите, които са извадени или от някой шаблон, или са плод на абсолютната необремененост от жив опит и въображение- tabula rasa в най- непосредствен вид!

Спомняте ли си Ондржей Секора и онези невероятни описания на буболечия свят във „Фердо мравката” Спомняте ли си защо нощната пеперуда е толкова по- пъстроцветна от дневните? Ами защото преди още да се е опъшкулила, за да заспи и да се събуди като пеперуда, тя започва да си плете жилетка. Но понеже държи да е красива, разпитва всяка  друга буболечка, кои са най- хубавите цветове,,и естествено- калинката смята, че това са черното и червеното, скакалецът- зеленото, дневната пеперуда- жълтото и т.н. докато жилетката й се изпъстря от всички цветове прежда.

Прочетете пак Фердо с децата си- но не съкратената версия, която преиздадоха наскоро, а онази- хубавата, старата, голяма книжка- Може би ще откриете по нещо и за светулките, и за охльовите и за много други животинки, за които дори вие сте забравили. И то ще бъде представено майсторски и живо. Това ще ви върне частица и  от вашето загърбено въображение. Защото,... иначе оставяме Нищото да разяжда „Фантазия”.

И понеже вие сте съвременни, образовани, преуспели, благодарение на личностните си качества и интелигентност, млади родители, исках да ви попитам още нещо. Докато пускахте на децата си youtube филмчетата  по Биатрикс Потър, намерихте ли време да си поговорите с тях защо  Mrs. Tiggy- Winkle е преведенa като Мисис Тиги- Мигъл и какво отлично попадение е това име и поразсъждавахте ли с тях на глас защо Джемайма е Патравата патица? Това, вместо да се възхищавате безмисловно на над 98% глупави отговори на, общо взето, глупави въпроси, на които и възрастен би отговорил незадоволително.

Питам ви, защото преди няколко години, във форум БГМама, се водеше див спор, анатемосващ страхотния преводач Александър Шурбанов, за това, че си е позволил да си подобрява превода! като е сменил заглавието на една от книжките на Биатрикс Потър от „Зайчета Търкулничета”, на „Зайчета Каламбичета”- безспорно по- добро попадение! (Но никой не нададе вой срещу безобразно подобрения превод на М. Мелниша върху „Портокала...“ на Бърджис) На мамите тази нова думичка им била много трудна и неразбираема. Защо?!- с настъпването на майчинството  чавка ти изпива акъла, та ставаш неспособен да  поддържаш лексикалното си богатство от изразни средства? С майчинството си преизпълнил еволюционната си програма и всичко, което животът някога е поставил като цел пред теб!? А замисляли ли сте се, че ние сме не само животни, но и социални, и културни същества?

Искате да знаете какво са сълзите, звездите, тъмнината? Ще ви изненадам ли, ако ви кажа, че  това е занимавало народите още от зората на човечеството и че те са дали отговор на тези въпроси- в митовете, обредите, религията...Но как да говориш за такива сложни и недетски неща на малко дете? А  сетихте ли се за приказките на Братя Грим? И че последните не са автори на чудните истории, за разлика от Андерсен и Оскар Уайлд, а събирачи на легенди и митове? И че са украсявали и стилизирали тези легенди, именно защото са били прекалено жестоки и зловещи дори за възрастните. Нормално е, когато нещо ти е необяснимо, то да те плаши, което неминуемо води до твоето почитание или респект към него; но  когато това нещо е и така естествено съпътстващо ежедневието ти, все някак трябва да привикнеш съзнанието си към него. 

Житейските въпроси, на които искате отговор от децата, без вие сами да имате такъв, вече са намерили своята интерпретация в родовата памет на човечеството. Невнятно ми е защо се опитвате да преоткривате отново това и то по трудния начин? Има смисъл да стъпиш на стъпалото, което някой вече е изваял наготово за теб, за да можеш ти да отскочиш още по- нависоко, вместо да започваш всеки път наново на градиш от нищото. Да не говорим, че в 99% от случаите, последното завършва както търсенето на съседното село от Буендия в „Сто години самота”.

Книжките, на които се спрях, са за малки деца, не за 8-14 годишни, какъвто е диапазонът на отговорите по- горе, но ако се разпростра върху юношеската и останалата детска литература – световна класика (това надписче върху томчетата, не винаги е случайно) трябва да напиша поне дисертация ..А и исках да реферирам към добре познат ви шаблон- започнах с това, което очевидно е излипсвало в първите седем години.

Някога се намираха руски картички, разказващи истории в стилизирани картинки- хууубави.  Може да ги е имало и в други варианти, но аз имах руски. На една от тях, в едната половина бяха нарисувани група кучета, а над тях, беше направена идентична сценка със стопаните. Целта беше да покаже кое куче на кой стопанин е според еднаквата поза и гримаса, която са заели.... Аз спирам до тук, който разбрал- разбрал, който иззлобял- иззлобял. Изводът за мен е тъжен и простичък ..също като изобилстващата простота наоколо.

“Mediocrity knows nothing more than itself.”






GM copyright 

Some time ago I mentioned you about a crochet technique I have become pretty fond of. Do you remember?- When you do not need to cut the yarn while crocheting similar elements in a line.

Last week I could not prevent from buying another pile of yarn. Probably I am aiming at soon proving the anecdote "Dear yarn shop, please stop asking me what all this yarn is about. I have got fed up with lying you."  (or something like this the story went)

It took me several days to choose the very design to perform. Some 50-100 gr. of yarn were inevitably sacrificed, as well: Sometimes the inspiration is a hundred per cent hard work and "try and see" efforts.

However, I am now pleased to show you the initial sкеtchеs. Hope I will be able to fulfil the whole project for this summer. It is thought to be a summer garment, after all ;) 





Спомняте ли си, че няколко поста по- надолу, за пръв път ви писах за техника на плетене на една кука, която научих от Летящата крава.  При нея няма нужда да късате конеца, ако плетете идентични елементи в редица.


Е, миналата седмица не можах да се въздържа да се сдобия с още купчинка прежди. Може би скоро съвсем насериозно ще можете да ме опишете с онзи анекдот "Уважаемо магазинче за прежди, Стига с тези въпроси какво възнамерявам да направя от поредното пакетче кълбета. Уморих се да измислям лъжи."

Разбира се, отне ми известно време, както и 50-100гр унищожена прежда, да се спра на проект, който ме удовлетворява:
Понякога вдъхновението си е 100% блъскане на главата в стената и опити "проба- грешка."
Все пак, радвам се, да ви покажа началните щрихи. Дано за лятото успея да довърша "лятната одежда"

P.S. And the marvellous quilt story, part of which you can see beneath the  crochet elements, belongs to that lady: Patchmama. She really makes up things that are worth seeing. And it was in the utmost degree that I fancied to use this one as a background.



Страхотният куилт, който виждате като фон на снимките, принадлежи на тази дама Patchmama. Разгледайте, определено има какво да видите.
Мен искрено ме гъделичкаше да ползвам паното й за основа :)




GM copyright