Протести ..или...

...лятна детска забавачница?

Не се наемам да говоря за родната политика. Нищо не разбирам от нея, колкото и да се напъвам. Какво да се прави, oще древните гърци- основоположниците на демокрацията,  са предугадили някои от неизменните ми несъвършенства.

Затова ще говоря за хора, които претендират, че разбират за какво иде реч и услужливо искат да  упътят невежите, т.е. мен,  в  лабиринта на държавността.

Последните две седмици медиите бясно и неотменно ме заливат с:

-    9- и ден протести!

-    10- и  ден протести!

-    11-и ден протести!

-    12-и ден протести!

...
...и какво от това?!  Не разбирам.

В потвържеднието, че добавяйки към едно число още една единица, получаваш следващото в числовата редица, има нещо драматично ли - като в японски пейзаж на горичка, поточе и пойна птичка?

Имаше  един филм за тинейджър, който си пожела да стане голям пред една магическа кукла...и се събуди в тяло на възрастен. Постъпи на работа в компания за детски играчки. Той  най-вярно улучваше какви играчки предизвикват неистова радост у децата.

На едно заседание на шефовете, маркетинг директорът  му обясняваше как  се трупат печалби и колко важно е за целта играчките да са грозни, евтино- произведени, недомислени, но рекламирани правилно...а  „порасналият” тинейджър, бръмчейки си като самолет, го влудяваше с  по детски наивна непосредственост: „Не разбирам, пак не разбирам, наистина не разбирам...”


Чета как хората са „чисто по  човешки”  много разчувствани от „този уникален...симпатичен протест, който казва много на политиците с начина, по който се прави, с визията, с отношението, с характера, дори със смелостта - да бъдеш добър, интелигентен и да го покажеш на цялата нация и на Европа” (цитатът е взет из статия в Нетинфо от 21.06.2013)

Е, Слава Богу, че протестът сам говори за себе си, защото, ако трябваше да се осланям на дескриптивния наратив, в който ми го представят, щяха да са ми нужни завидни дози хашиш и абсент с Дявола- Това, за да изпадна в състояние, подобно на лирическия герой...С надеждата, че тогава ще ми се разкрие интенцията му, вербализирана в така напевната  каденца на хекзаметрите.

Кога ли кукловодът, който боде иглички по тази вуду кукла, най- сетне ще завърши чиракуването си, че да го повишат в калфа. Това е труден занаят,,,може да отнеме повече от 5 годинки..може и да не станем очевидци.

В друг един каламбур налетях на следното- Театрална режисьорка се хвали, че е обяснила на 7 годишния си син какво са "червени боклуци":

Когато го чух да скандира този лозунг, си дадох сметка, че не знае какво е това. Започнах да му обяснявам за червения цвят, за идеята на комунизма, как разни хора по света се занимават с нея, за това колко изкривена може да бъде тя и че от там идва думата боклуци. Също за хората зад червената идея, които злоупотребяват с нея и се преструват...
(Из статия "Децата на протеста: "Виж, мамо, карнавалът минава!", публикувана в "Дневник" на 28.06.2013)

И всичко това, успя да го обясниш? за има- няма 10 мин (за повече не вярвам да се е задържало вниманието на младежа)  насред скандиранията и лашкането сред тълпата,  на 7 годишно дете и то на разбираем за него език? Е, поклон! Аз не бих могла.

Има майки с главно "М", очевидно има  и схватливи деца...сигурно е заради експозицията им пред компютрите и заради акселерацията в резултат на качественото мляко с добавки на калций.

Но детският извод- резюме на майчините думи, е най- яркото потвържение: "...но това явно не му беше много интересно и отново ме прекъсна: "Щом едната партия е червена, значи другите трябва да са бяла и зелена..."


Другарувах си някога, преди 100-ина годинки, с един 5-6 годишен фърфалак, на когото се падах кака. Тъй като се срещахме предимно летата, нямахме близки наблюдения върху промените, случили се с  нас през изминалите 6-8 месеца. При една от поредните ни срещи, се оказа, че малкият ми съзаклятник в игрите се беше отракал по мъжки- бяха го научили да псува. Съответно,  на всеки въпрос или закачка, които му отправяха, отговаряше с "Бах ти маа'та"  Това предизвикваше у възрастните искрен смях ...какъвто вероятно е предизвикал и първия път, когато малчуганът сефте е повторил чутото. Сигурна съм, по някое време се бяха опитали дидактично да му обяснят, че не е хубаво и правилно да отговаря винаги на всички и навсякъде така. Но първичната реакция на изненада и усмивка е била достатъчна, за да го окуражи и окрили за дълго, пред всякакви бъдещи заплахи и опит за налагане на коректив.

Това ми напомня за друга настолна история за американско момиченце, което се връща щастливо вкъщи и започва да декламира пред баща си "Клетвата за вярност към Американския флаг" (The Pledge of Allegiance) Когато свършва, баща й я похвалва и пита какво значи тази клетва. Детенцето безгрижно отговаря, че не знае...и продължава да гледа очаквателно към него. Още по- учуден, родителят пита защо тогава я рецитира, а малката отговаря щастливо: "Учителката ни каза, че всеки път, когато я кажем правилно, ще получаваме по един дайм. Ще ми дадеш ли един дайм?"

Дано с червените боклуци случаят да е различен.


В трета „любопитна”  колонка попаднах на гениалното умотворение:

„По принцип, думата "смисъл" е хванала за ръка думата "дете" като майка”

А стига бе! В секса и продължаването на рода има смисъл?!Аз пък си мислех, че е атавистичен, ирационален израз на нагона за възпроизвеждане. Ама вие вярно ли преди, след и по време на креватната гимнастика седите по 10 мин в поза ала Мислителят на Роден и бистрите „свръхземните въпроси, които никой век не разреши” ...за да може да каже и за вас поетът „идеята на времето пренес ти в вечността”...със създаването на дете?

Или имате предвид, че поведението на детето е някък винаги неизменно смислено оправдано? Аз пък си мислех за homo ludens.*

И продължението:

„Не е лесно да отидеш с детето си на площада, защото с това поемаш много по-голяма отговорност. Освен това, ако го направиш, то значи, че си готов да отговориш на сериозни въпроси и да дадеш важни обяснения – какво  значи "власт" и "предателство", "свобода" и "отговорност".
(Из статия „С деца...на протест”, публикувана в Edna.bg на 21.06.2013)

Не знам за „принципа” , но горното определено не е писано  с _мисъл.

Ако всички хора, излезли с децата си на публично място бяха способни да дават отговори на сериозни въпроси, щяхме да сме открили и ваксина за рак, и лечение на СПИН, и щяхме да сме осъществили Утопията на Томас Мор.

А ромите ни щяха да са преизпълнили битието си със смисъл.

Всъщност- това, че хората са с деца на протестите, е връх на Не- мисленето и БЕЗ-отговорността. Искате да ми кажете,че една тълпа е контролируема?! Кажете „бау” в най- обиконовена стая с деца, играещи на викане на духове и после пак си помислете как ще ми отговорите, включително за безопасността на бебето си в количката.
Вярно е, че бутилка молотов може да те удари и докато си вадиш ключа пред вратата на блока, но също така е вярно, че ако летиш в космоса, е малко вероятно да умреш от удавяне в океана.

Изобщо, замисляте ли се някога преди да употребявате думите.

И от къде ви роди главата, че тези въпроси са важни? Там не  се  ли мотат достатъчно бръмбари за гримове, панделки, пера и битовизми, та се бутате между шамарите. В един форум някога, един провокатор се чекнеше, че нямало нужда различните участнички да си измислят всяка собствен ник. Достатъчно било да се обозначават просто като "Куха лейка 1", "Куха лейка 2", "Куха лейка 3" и т.н.

Искате да знаете какво е важно?- Да оцелееш! За да оцелееш, трябва тая вечер да сложиш хляб на масата. За да сложиш хляб, трябва да изкараш пари за него. За да ги изкараш, трябва да ги изработиш.

Не ми говорете, че излезлите на площада не са лумпени, защото са с деца и кучета.

Тези хора няма как да работят по 8 часа, 5 дни в седмицата (в най- благоприятния случай това означава 10-12 часа от денонощието, заедно с пътя от и към работа, с храната и цигарите) и по цяла вечер до нощите, седмици наред да рипат по площади. Или да дежурят от 8.00 сутрин пред парламента с кошници с домати и яйца.

По- вероятно е нещо друго: да имат осигурена по- стабилна вечеря от продуктите, които хабят, за да правят мацаница; да имат и сигурен покрив над главата си; сякаш, някак и издръжката им не изглежда да зависи от тях...Това следователно не са земеделски производители, не са бизнесмени, не са и обикновени работници. Е как тогава станаха Гражданско общество???

Сократ е бил гражданин на полиса, защото е отбирал от всяка дейност, свързана с управлението на държавата. Бил е воин, борец, участник в обществени беседи и диспути, и най- сетне! е бил един от присъстващите на агората, които са взимали решения за бъдещето на полиса. Затова и изпива до дъно чашата с отровата. Защото си има своите демони- своите принципи. 

Попадало ми беше отдавна интервю с американец, когото питаха защо е избрал Рейгън за втори мандат. Отговорът беше очарователен: „Ами това е един най- добрите ни актьори. Аз се просълзявам на филмите му” Дали отговорът би бил различен за Шварценегер или за Обама? Как мислите?

Какъв  е изводът? В САЩ- "меката на демокрацията" днес, хората избират политици без всякакви илюзии за по- добро или по- лошо бъдеще. Те търсят развлечение, фарс, филм, театър, едно нереалистично отражение на действителността, което ги забавлява и разпуска, когато вечер си включат телевизора и си отворят бирата.

А вие какво всъщност иска(х)те?
 





*Не знам за думите и как се държат една за друга, но интуитивното ми светоусещане подксазва, че в случая „смисъл” е употребен като синоним на „разумност”. Затова бистря именно този аспект на понятието, макар очевидно неправомерното му използване.




P.S.Толкоз. Нямам междучасие за повече. Но пък имам за попълване безумни поленца в малоумни бланки. Все пак, трябва довечера да си сложа сухарче на масата...а ако се заинатя (да сготвя и някой "осъзнал самодисциплината" си домат)..може даже с цяла брускета да си угодя.







GM copyright