Държавата – длъжник на нацията за скрининга за рак

Правим първи стъпки с националната кампания „Спри и се прегледай“

(коментари- след цитираната статия)


Стряскащи данни в световен мащаб показват повишена заболеваемост и смъртност от рак. 1 500 000 жени годишно развиват рак на гърдата например, а 950 000 жени и мъже заболяват от рак на дебелото и правото черво. В повечето напреднали страни обаче организираните скринингови прегледи са доказали своята ефективност за намаляването на случаите.

Открит навреме, ракът е лечим.
.....
У нас обаче никога не е имало национален скрининг. 

Изследвания на 400 000 българи са предвидени по проекта „Спри и се прегледай“ на Министерството на здравеопазването, който се осъществява с финансовата подкрепа на ОП "Развитие на човешките ресурси". Националната кампания за ранна диагностика на онкологични заболявания включва тест на 250 000 жени във възрастта 25-60 години за рак на маточната шийка, 50 000 прегледа на жени между 50-69 години за рак на млечната жлеза и 100 000 прегледа на жени и мъже, навършили 50-годишна възраст за рак на дебелото и правото черво.

Различни административни и технологични проблеми обаче са забавили проекта с общ бюджет около 19 млн. лева, който е започнал през май 2009 година. Първите 150 000 покани за преглед са изпратени в края на май тази година, а от 5 юни насам, когато са започнали първите скринингови изследвания, са прегледани 45 души. Настоящият краен срок за изпълнение е 21 декември 2013 година.

Процесът по подбор на поканените за скринингов тест е автоматизиран и на случаен принцип. Покана може да получи всеки, който не е регистриран като заболял, не е преминал през съответното изследване през последната година и е във възрастта, определена за конкретната целева група. По трите локализации рак до края на годината ще бъдат изпратени още 250 000 покани.

Поканата идва по куриер и трябва да се активира в следващия месец. Всеки неявил се ще получи задължително и втора покана след време. Втората селекция ще бъде направена в края на юни, а третата в края на юли.

Има обаче опасност да връщаме европейски пари, ако прегледите не се осъществят по една или друга причина. Към момента договори за прегледите са сключени с 19 лечебни заведения в периода 16 април-15 май, предстои подписване на още 13 договора.
......
Освен информация за скрининговото изследване, поканата съдържа и уникален код, с който лицето попада в системата. Не е необходимо направление за прегледа, а само да се носи поканата.

По данни на националния раков регистър за 2010 година, в България годишно 1109 жени заболяват от рак на маточната шийка, 3655 – от рак на гърдата, 4488 жени и мъже заболяват от рак на дебелото и правото черво. 
.....
Всеки ден една българка умира от рак на маточната шийка.
.......

В Европа ежегодно от рак на гърдата се разболяват 350 000 жени и 130 000 умират. В момента у нас 40 000 жени живеят с тази диагноза. Ежегодно се разболяват още около 3 000.
.....
Профилът на жената, застрашена от рак, най-общо изглежда така – високообразована, подложена на стрес, нераждала или родила късно и некърмила, с живот, който не позволява рационално хранене, нормален сън и отдих. Това заболяване е заболяване на организацията, обобщи д-р Зинаида Гаранина, хирург-мамолог. Скринингът постига до 90% ранно откриване на този вид рак.

Ракът на дебелото и правото черво се характеризира с голяма честота, висока смъртност и откриване в сравнително късен стадий. 90% от болните са над 50 години, след което рискът се удвоява на всеки 10 години.

У нас ракът на дебелото и правото черво заема трето място по заболеваемост и при двата пола. Очаква се броят на новите случаи за 2013 година да достигне 5072, като тази тенденция към нарастване е постоянна от 1981 година насам.

....
 (Статията е публикувана в рубрика „Здраве” на Dnes.bg на 16.06.2013)

***

Дълго време се чудех дали да пиша нещо по този въпрос или не. Да не кажа голяма дума, но чуденето ми отне няколко годинки. Поне от толкова знам за този Европроект. Когато първоначално преглеждах документацията по пускането на една от обществените поръчки, касаещи реализацията му, ме изуми безобразната постановка за провеждане на скрининга в целевите групи. Един от аргументите за провеждане на профилактиката на рака на маточната шийка и на гърдата на 3 години и в никакъв случай с повече от 10 прегледа в живота на жената, беше, че лечението и преживяемостта на пациентите при наличие на преканцероза или раково образувание, са едни и същи, независимо дали неоплазията е окрита на първата или на третата година?!

Случайно или не, преди няколко седмици се присетих пак за него и се разрових в сайта на МЗ да видя до къде са стигнали и какво са реализирали. Открих, че са пуснати 5 обществени поръчки: за писане на покани, печатане на покани и разнасяне на покани; за печатане на брошури, изготвяне на клипове и табели, за семинари; за изработване на ръководство за добра медицинска практика за здравните звена;  и една поръчка за хардуер и софтуер. Някъде измежду бумащината се мъдреше и изискаване данните за прегледаните лица да бъдат обобщени в списъци за финалния отчет.

Като лаик, който нищо не разбира от Европроекти, нито пък някога би могъл дори да си представи суми от порядъка на 19 милиона лева,  какъвто е определеният бюджет, стигнах до извода, че тези пари са отишли, поне според документаруима, за хабене на хартия, предназначена да привика пред родните ДКЦ-та, избрани на случаен принцип, 400хил души(въпреки, че в документацията пише, че трябва да обхване 2млн. души) от предварително определени целеви групи.

Другото перо, за което е разпределен бюджетът, очевидно, е  за закупуването на компютри и софтуер (предполагам основанието е, че екселският финален списък на прегледаните не може да бъда написан без тази мярка) Не разбирам иначе за какво е необходимо такова перо- за спекулума, за ехографа, за мамографа или за да родните здравни работници(ако изобщо нещо стига до тях) да гледат  на HD филмчета как се прави палпация.

Ако цитираната статия отразява обективното положение, излиза, че  реалната работа е започнала едва в началото на този месец -досега в МЗ са си пощили Софийските въшки и са писали графици от типа „я колко моем да не работим, они никогаш не могат да ми не платат”.

Нещо повече- до момента са прегледани цели 45 души. Крайният срок на проекта, забавен поради бюрократични прични(какво ви написах два реда- по- горе- все пак, касае се за „аргументатирано”разграбване на 19 милиона) е декември 2013г. И ако определената бройка от 400хил пациента не бъдела достигната за финалния отчет, можело да се връщат пари. Е тоя филм няма да го бъде!- говорим за корумпирания български бюрократ, все пак!

Обаче... най- простата калкулация показва, че ако разделя 400 хил. на оставащите 6 месеца до края на годината, трябва всеки месец да бъдат преглеждани в цялата страна 66 666.6 (6) пациента, само по този проект! Че ние ако имахме такъв капацитет на ДКЦ-та, болниците и лекари, трябваше да нямаме нито един болен/жив* човек от населението на фона на мизерните 7млн. които сме останали.

До тук с фактологията. Сега малко размисли за напреднали в мисловната дейност:

1.    От какъв зор 4 години ви е нужно да подготвяте покани, че и да ми ги пращате с куриер, един път, втори път, и трети път, и да не мога да отида на преглед без покана? Ами ако постоянният ми адрес е в Сливен, а аз живея в София?- Какво правим тогава?- домашните на свой ред ще ми пратят поканата с куриер до София..или трябва да се върна в Сливен, за да мина на преглед?

Нали вече имаме електронни медицински досиета, в които трябва да се описват всички манипулации, платени по ЗК или от Републиканския бюджет...или накратко, финансирани не от пациента? Значи няма опасност да ме прегледате два пъти. Нали сте си купили компютри- не ми казвайте, че не сте предвидили да може реално ( и само при наличие на любопитсво, в никакъв случай по задължение) да бъде  подсигурен достъп към единна база от данни.

2.    За какъв дявол ви е притрябвало да трупате купища хартия, да пълните гушите на юристи и да раздувате щата на админстрацията? Или искате да ми кажете, че бай Вуте не знае къде е здравната служба у селото ли? И защото, ако там няма проктолог, дежурният санитар има сливи в устата да му каже, къде е най- близкото лечебно заведение, където могат да му проведат профилактичния преглед?!

3.   Ако искахте ефективна и агресивна здравна кампания, доста резултатно , пък и елементарно щеше да е да пускате всяка вечер, в първите 2мин. от „По света и у нас” рекламна и агитационна  кампания и така, всяка вечер- поне една година, от пропилените от вас вече 4г! И не ми се оправдявайте, че щеше да е прекомерно скъпо- ако приоритет ви беше провеждането на  държавна политика в тази насока, вместо да цокате пари, изобщо нямаше да ви струва нищо!

Гарантирам ви,че щеше да има опашки пред ДКЦ-та. Българинът си умира, някой безплатно да му слуша за дертовете и да му чисти мазолите, еле пък ако е и с бяла престилка и стетоскоп! (Не знам защо тези два атрибута вдъхват такъв  респект у обикновения човек и създават аура като чели стои пред богопомазан) И не, защото така замества местната тлака. А защото сме смазани от социалните и икономически обстоятелства и защото наистина сме болни. За съжаление същото, без коментара в скобите, важи и за лекарите ни.


4.    За какво му е на гинеколога, мамолога или гастроентеролога „Ръководство за добра медицинска практика при откриване и диагностициране на онкозаболявания”- те първа ли ще го обучавате как и какво трябва да търси? Или пак сте подхванали порочната малоумна практика, че ОПЛ-то може да взима цитонамазка и  вагинален секрет. Дааа, в развитите бели страни, може би, но у нас по- скоро го докарваме на оня виц:

- Вие какъв сте?
- Лекар.
- Ах, гинеколог???
- Неее, но мога да погледна.


Най- сетне, за да до-докажа абсурдността на системата, искам да споделя и малко практика- лайв икспириънс, така да се каже.

Решавам аз, в началото на годината, без да подозирам, че 6м. по- късно ще ме молят и канят да ми окажат тази чест, че имам нужда да намина при специалист, за да си спестя някои притеснения от инцидентно появили се симптоми.

Първият месец от появата им, в резултат на размишление и медитация, реших, че е допустимо да проявя търпение. Но на втория, предпочетох да не си търся белята.  Затова направих, първото, за което се сеща късметлията- здравноосигурен пациент- звъннах на ДжиПито си.
Странното е, че три дни по ред, звънене на, приблизително, всеки час в рамките на работното време, никой не благоволи да се обади. Тогава си спомних, за една от малкото ми предишни срещи с въпросната дама, при която тя ми обясняваше, че в амбулатория винаги вдига телефона, освен когато преглежда (въпреки че при нея работят поне още двама души, компетентни и способни да вдигнат слушалка)

Когато обаче неволята не идва а ти си на зор, нямаш голям избор- та и аз наивника, реших да отида на крака пред кабинета, белким се докопам до едната хартийка- направление за специалист. Даа, ама не. На вратата с огромни букви и гъсто наситнен маркер, беше изписано, че не могат дори и въпроси да се задават без предварително записан час! И малко по- надолу, с още по- голям почерк- да не се чука, защото те работят и тяхна е грижата да викат пациентите.

40 мин. след  началото на работното време, при влязла и излязла няколко пъти сестра, наличие на липса на пациент в кабинета,  и струпали се 5-6 чакащи- при празна скамейка в началото, аз си тръгнах. Съжалявам, но никой не ми отпуска по половин ден болничен или отпуск, за да мога да кисна по 3 часа пред нечий кабинет без дори да отхвърля работа (а времето, поне според циферблата на часовника, е бивало не по- малко)

Беснеейки, на излизане от поликлиниката, направих последен отчаян опит да се добера до лелеяното направление- набрах още веднъж телефона. О, чудо! Този път ми вдигнаха! Помолих да ми дадат час и обясних за какво.  Отговорът беше умопомрачителен. Те не можели нищо да направят, а трябвало да ме пратят на специалист. Еврика!
Следователно, не можех да бъда записана по- рано от 17-и идния месец (към момента беше 29-то число) и то в 11 часа.

Какъвто и график на разпределение и отпускане на направленията да следваш- горното не се връзва от никъде!

Все пак, окопитих се от тази поредна гавра и попитах за час, който би могъл да е на границата на работното ми/ни време, а не по средата на деня, тъй като, за да се ползвам от удоволствието на здравно- осигурен пациент, също така се ползвам от неудобството да работя на нормиран работен ден с фиксирано работно врме. Тук вече започна да ми се крещи! да съм се съгласявала или не по- бързо и да не им губя времето, защото отвън ги чакали цяла скамейка пациенти!!!...И аз отговорих с крещене, но от това последици нямаше. Все още нямаме прецедент за лекар, на когото реално му е потърсена сметка за работата му.


При така стеклите се обстоятелства, реших да си изпробвам късмета директно при специалиста, камоли, че ще трябва да си платя. Тъй като вече бях изгубила достатъчно дни да се свържа по телефона, а тук успехът ми не беше по- голям, отколкото при личната лекарка,  отново заложих на директния подход и отидох пред кабинета. Изчаках търпеливо без да чукам или звъня, лекарят да излезе и да повика следвщия пациент, и в този промеждутък, помолих само да си запиша час. Вратата почти ми се затръшна под носа, след което леко се открехна и ми се отговори, че час се записва само по телефона и на вратата е написано!

За справка на тези, които смятат, че съм неграмотна, невъзпитана или нахална- на вратата подобно разяснение НЕ е написано. На вратата се чернеят само 7-те цифри на телефона.
   
Да ви таковам и системата, и скрининга, и възможността за достъп до медицинско обслужване, и ефективността на работа, и компетенциите- ама тях в друга тема!

Тази стана прекалено дълга, а шумът е за нищо...не искам да си помисля, ако трябваше да е за нещо.


*Темата за компетентността на Бг медицински работник, за това колко е чел и учил и какво е станал и колко са станали нещо...ще я нищя друг път. Когато съм в по- лабилно емоционално състояние. Засега още стискам зъби. Дано само не си докарам бруксизъм.







GM copyright