Jiro е майстор на най- доброто суши в Токио. Ресторантчето му е невзрачно свито в един от подлезите на метрото. Резервациите се правят за 6 месеца напред. Цените са не по- малко впечатляващи. Останал без майка и продаден от баща си в невръстна възраст, целия си живот Jiro прекарва в стремеж да се самоусъвършенства. На 84 години той все още вярва, че някой ден ще успее да приготви перфектното суши. В Япония това се цени.
“Nobody’s Perfect"
Когато Мерилин Монро прави една от брилянтните си роли, вечерта режисьорът, който специално е искал да й благодари за изпълнението, я намира натровена с приспивателни и шампанскo. Връща се в студиото и съобщава на собствениците, че едва ли тя ще успее да довърши започнатите филми. Те сухо отвръщат: "Прекалено си драматичен". Той се сепва и пита:"А ако бях влязъл тук и ви кажех, че е получила сърдечен удар пак ли така щяхте да реагирате?"
Отговорът е по- бърз и непоколебим отколкото лъч светлина би прекосил стаята: "Ако беше получила сърдечен удар, щяхме да вземем парите от застраховката.”
Lost my wit
Низах, пренанизвах, греших, разпилявах безследно миниатюрни мъниста, изкривих две игли, поубодох си пръстче- две, скъсах корда. Открих, че имам достатъчно богат арсенал инструменти, за да заинтригувам всеки майстор:) Не се бях занимавала досега и не вярвах, че имам търпение за нещо подобно.
Май-май и фотоапарaтчето ми вече остарява. Резултатът пък се получи далеч от образеца си из руските мастерски класовe. И музата ми за писане отдавна ме напусна… както птиците отлитат на север през зимата…
Но поне опитах.
GM
copyright
