Започнали са да ми се появяват лунички. Слънцето вече жари прекалено силно по всяко време на годината.
Бях излязла да ръкоделствам в парка. Неизменно привлякох пак интереса на бабите. Вече съм обяснявала защо друг нито разбира от кроше, нито би се спрял пред него. Е, ако иде реч да се спазари за някоя рокля, която да му излезе 20 евро, защото такава си бил купил от парцалите, правени от 9 годишни китайчета/индийчета на някоя марка с етикет, би стигнал до завидни висоти на циганията и невежеството.
Най- хубавото е, че както беше казал някой известен, щом го попиташ какво всъщност е купил за 20 евро, което да имитира кроше от някаква щампа, готова да се разпадне при първото изпиране, последват неизменно интересни отговори като: “Mи не знам, ама е плетено.” Не, че нещо, но то и смотаното от котката кълбо в кошницата е сплетено/оплетено.
Това местенце в парка винаги ме среща с особени обитатели. Първият път, когато изобщо се изненадах, че е свободно и не ме дразни да се настаня там, ме привлече спокойствието и сякаш някаква отрезвеност към живота, кипящ наоколо, на един уличен кучо, посаден в лехичката с цветя зад пейките. Бяхме се унесли, за известно време, необезпокоявани един от друг в мислите си, докато по алеята не се втурнаха суетна група сватбари: кумът и младоженецът- с лъскави костюми и спортни колела, булката- с кринолин и цвички, и цяла армия фотографи с раница обективи, камери, смартфони, стойки и пълно бойно снаражение.
Кучо се размърда и си стана. Все пак, той живееше в реалността. Нямаше фейсбук или семейство подобно на новородените бебета, чиито услужливи родители им правят такъв, за да тази вихрена фотосесия да представлява интерес за него. Погледнах го как се отърсва и реших, че и за мен е време да си вървя.
При последващото ми посещение на същите столчета, предизвиках първо досадното упорство на бабите и второ, неизменното им възмущение от моя непукизъм към обсъждане на плетката и модела ми, както и нежеланието ми специално заради тях да се обърна с лице към новодошлите и да си сваля краката от беседката. Така си запазвам спокойствие от натрапници поне в полето на полезрението си. А какво ще говорят зад гърба ми- едва ли съм по- претенциозна и чувствителна от Оскар Уайлд, за да ме трогне.
Този път обаче по- интересно беше присъствието на един гълъб. Докато бях сама, той се появи, обиколи ме от всички страни, стеснявайки все повече периметъра. За миг даже съжалих, че нямам с какво да го угостя за разлика от съседанта беседка с царевици и поронени семки, ала това изглежда не беше приоритет за него.
При повторното си връщане отново дойде съвсем близо, след което изпърха рязко и се качи на столчето до мен. После си литна в някаква си негова посока…Изчака да се оттеглят любителите на ръкоделките ми и се върна, пак запърха, заобикаля, ала този път вдигна прахоляк, за да се качи на кормилото на колелото ми…
Накрая аз реших да си тръгна.
Прибирайки се по велоалеята, задминах майка с момиченце, което упорито караше детската си количка по ръба на алеята за колела и тротоара за пешеходци. При подминаването чух зад гърба си майката: “Ето, това колело можеше да те блъсне.”
Честно казано, очарована съм, че след години полагане на постъпателни усилия в сферата на образованието и обучението, и опит да покажа на съвременните лапетии, че цялата нужна им за живота в обществото информация не се корени единствено в смартфоните им, един от които е по- скъп от заплата на старши учител с дългогодишен стаж (а те имат по два такива) най- сетне се оказа, че без сама да подозирам, всъщност съм станала еталон за тях в нещо.
Преди месец минавах през един училищен двор. Мартенското слънце леко прозираше в смога и мъглата на сутринта. Зверчетата бяха укротени в час и един странен металически звук привлече вниманието ми. Кълвач се беше вкопчил в металния шип на кулата на училището и упорстваше в усилията си да извлече от него я червейче, я друга буба. Дали не знаеше, че се е хванал за метал вместо за дърво? Все пак, кълвач е- цял живот трябва да е бил сред дървета. Или просто той беше от модерните млади кълвачи, които познават фейсбук и смарт устройствата от невръстна възраст.
Enjoy : )
GM
copyright
