Дядо Киро държеше малка будка, собствено негова, пред къщата си на мегдана и продаваше там по цял ден. По онова време тя беше единственото самостоятелно павильонче освен Кооперативния магазин и двете сергии, които отваряха само през лятото-едната за чушки, другата за кайсии. Затова звучеше като необичайно и екзотично място в приказните очи на едно съвсем, съвсем малко дете. Беше пълна с всякакви шарени детски джунджурийки, ала най-привлекателни за душата на всяко момиченце, бяха пръстенчетата. Едни такива мънички с калинки, цветчета, детелинки. Очите ахваха, когато трябваше да изберат едно от цялата пъстроцветна стойка. Строгият тон нареждаше да бъде стегнато, за да не изпада, но и да не ромолят сълзи, защото не може да бъде свалено дори от пръсти, обилно омацани с калъпа домашен сапун.

Затова все избирах твърде плътни и все ги чупех, докато се опитвах да ги извадя после. Затова и ми ги купуваха рядко. А така обичах да ме водят там. Това беше павильонче изцяло за малки деца, за малки момиченца и за игриви детски усмивки.

Когато дядо Киро почина, пaвильончето остана само̀ зад протърканите мрежести решетки, кафявата боя се примеси с хапливите шарки на ръждата, стана тъжно и глухо...с времето го сбутаха в една ъглова чупка и накрая го извозиха нанякъде.

Напоследък забелязвам странна повтаряемост: 

Върша работа, която не ми е работа и ме бият по главата. Не върша работа, която не ми е работа и ме бият по главата. Намирам хора, които ми е казано да намеря, за да свършат работа, те я вършат и отново по моята глава бият.

Звучи ми досущ като онова умозаключение:

вода +вино->махмурлук

вода +ракия->махмурлук

вода +бира->махмурлук

_____________________

∴ вода->махмурлук

Още от Аристотелевия квадрат насам се знае, че логиката е следване на формата на мислите по правилност. Без никакво остойностяване на съдържателния им аспект. Затова и най-парливият  въпрос към един логик е за възможността на парадоксите на материалната импликация. 

Аз не зная за задоволителен отговор на подобна хапливост. В тази дисциплина твърдят, че било по-ценно да се формулират въпросите.

Но от опит зная, че водата не предизвиква махмурлук, а главата започва да ме боли постоянно.

Escher, Relativity, 1953 

GM copyright