Един виц гласеше, че в живота човек трябвало да опита от всичко.
Но кой знае защо под “всичко” хората все разбирали алкохол, наркотици и безразборни връзки. Ала не и докторат по ядрена физика, поддържане на здравословен живот или изкачване на Еверест.
Проф. Иван Славов събираше вицове. Веднъж в интервю разказа, че в Университета Исак Паси ги викал в кабинета си заедно с още няколко чудаци, защото го разсмивали.
Докато се шляех из академичните среди, учени хора говореха, че било важно в началото интересите ти да са разностранни и безгранични, но ако си искал да станеш наистина професионалист в дадена сфера, трябвало да окастриш всички странични клонки.
Из тези коридори се разхождат много хора, които смятат себе си и достоянията си за униклани. А всъщност е далеч по-простичко- на всяка индивидуалност е заложено да претендира за такава. Т.е. същите хора ходят и по улицата.
Някога един професор ми намали оценка, защото съм отговорила на изпитния въпрос, но понеже не съм присъствала на лекциите му, “до някои неща не съм достигнала”
В пети курс подобни дребнавости вече не ми правеха впечатление.
Пък и тогава вече смеех да отговарям как совата, разкриваща истината за същността на хората и нещата, започва обследващия си полет едва след като правене-струването им е приключило.
И след лекциите не достигнах до някои и до никои неща.
Всяка пролет дръвчето покарва нови филизи и ако ги окастриш, то ще залинее.
