"Когато в Германия дойде на власт фюрерът Адолф Хитлер, в Мюнхен живееше някой си Карл Леви, фабрикант на играчки, жизнерадостен човек, оптимист, който вярваше в човешката природа, в добрите пури, в демокрацията, убеден, че разумът, мярката и известно вродено чувство за справедливост, въпреки всичко тъй широко разпространено в сърцата на хората, ще надделеят над мимолетните криволици.
На предупрежденията Леви отговаряше с добродушен смях, предлагаше на приятелите си чашка ликьор и вдигаше своята "за човешката природа", на която, казваше той, напълно се доверявал.
На предупрежденията Леви отговаряше с добродушен смях, предлагаше на приятелите си чашка ликьор и вдигаше своята "за човешката природа", на която, казваше той, напълно се доверявал.
…
Господин Леви за пръв път леко се притесни. Влезе в библиотеката си и обходи с поглед книгите, които покриваха стените. Гледа ги дълго и сериозно: всички тези натрупани съкровища говореха в полза на хората и ги защитаваха, пледираха за тях и умоляваха г-н Карл да не губи смелост и надежда. Платон, Монтен, Еразъм, Декарт, Хайне... Трябваше да има доверие в тези видни пионери. Трябваше да има търпение, да даде на човечността време да се прояви, да се ориентира в безпорядъка и недоразуменията и да надделее.
Господин Карл имаше на служба едно почтено семейство от Мюнхен, което се грижеше за него от 15 години. Често, когато господин Карл се чувстваше малко самотен, той канеше приятеля Шуц в библиотеката и там с пури в уста те си говореха дълго за хуманизма, за свободата и за всички онези прекрасни неща.
…
Фабриката за играчки върви възхитително. През 1950 година хер Шуц успява да я разшири и да удвои печалбата си. Всяка сутрин фрау Шуц сваля букет свежи цветя (в скривалището) които поставя на нощното шкафче на хер Карл и го храни с лъжичка, защото той вече няма сили да се храни сам. Сега едва успява да говори, но често очите му се пълнят със сълзи и признателният му поглед се спира на лицата на тези чудесни хора, които толкова добре съумяха да запазят доверието, което им бе гласувал на тях и на човечеството като цяло."
Възпали ми се синузитът нощес. Не си бях отглеждала такава фауна досега. Не можах да мигна цяла нощ, нито с едно, нито с две очи (бърборихме си ала лингвистки с една дружка как на английски се използва: 'а wink of an eye’, но 'blink with eyes') Опитах с всички бабини илачи- сок от лук, физиологичен разтвор, лайка и мед, ксилометазолин… Вчера през деня звъннах на джипката в работното й време в опит да си изкихам направление, но тя два пъти последователно ми тресна слушалката на половин фраза. Разбира се, не ми бе отказана помощ, напротив- имах 'успокоението', че мога да отида днес към 9 часа пред кабинета й, да изчакам "многото записани за 2-3 часа", и може и да ми даде листче за УНГ. А аз да си пусна един ден отпуск, за да се кланям като петел пред идиокретенизмите на кокошка с изпит мозък. На третото обаждане аз я успокоих, че й е крайно време да си получи жалбата и си възвърнах част от накърненото достойнство с присвояването на авторитарния акт на затръшване на телефонния атрибут.
Нощес започна полека да се появява оток под дясното ми око и накрая, към 5 сутринта се осмелих да отида до ИСУЛ. От където едва ли не ми теглиха една, правиха си демонстративни физиономии, че ги безпокоя в спешен кабинет за такова си нещо! и си плащам прегледа. (Редно е да вметна, че имаше и други пациенти преди мен, така че не съм ги вдигнала специално, просто ги заварих)
Чумериха ми се, дума не обелиха, защото са богопомазани, а аз- някакъв си тъп пациент, изписаха ми 3гр антибиотик/24ч по конски и когато единствено попитах, докато се постигне комулативният ефект от антибиотика до 2-3 ден, аз зъби ли ще стискам в това състояние (защото има промивки, нагревки и др. с които може да се облекчи симптоматиката, които ми се стрелкаха през мисълта в този момент) получих махленския отговор на едва ли не уличен бияч, със съответните интонация, жест, сприхавост - "Ми купете си лекарствата"..само 'ма'- то липсваше.
Преди няколко години имаше случай на джи пи, което не можа да различи симптомите на менингит на собственото си дете и го изпусна. Да не отварям дума за хилядите случаи на лекарски грешки спрямо пациенти. Добре, че както казваше един познат, трудно се мре- за това трябва квалифицирана помощ.
Следователно, ако преценката на неквалифицирано лице за медицинското му състояние е немеродавна относно решението да потърси консултация в регламентираните за това звена, часове и заплащане (все пак, не съм викала линейка, просто се 'предредих' на опашката за плащане на медицинска услуга с цел спестяване на осезаем симптоматичен дискомфорт в резултат на безхаберия в системата) то предлагам да се направи списък със симптоми, при които е разрешен достъпът до мед. помощ и спешна медицинска помощ.
Например: Ако сте в кома, свържете се незабавно със 112 и разкажете за GPS локацията си, генната си обремененост и пломбите на кътните си зъби, а от там ще предадат на координатор.
И накрая, както се е случвало, при това в почивен ден!, ще имате време да прекосите един квартал пеша, да вземете такси, да закарате пациента в болница на Околовръстното и обаждайки се от там да предупредите линейката да не ви чака на адреса, насреща да получите отговор: "А, така ли, ми тогава няма да пращаме линейка"
?!
И накрая, както се е случвало, при това в почивен ден!, ще имате време да прекосите един квартал пеша, да вземете такси, да закарате пациента в болница на Околовръстното и обаждайки се от там да предупредите линейката да не ви чака на адреса, насреща да получите отговор: "А, така ли, ми тогава няма да пращаме линейка"
?!
Както пише на листовките на лекарствата: Ако започнете да се задушавате, незабавно потърсете вашия лекар. Че ако е чужд лекар, в спешен екип, може да ви напсува понеже няма какво друго да направи.
Някога имах джи пи, което беше отишло на адрес. При връщането му сестрата го посрещна в чакалнята с въпроса:
- Д-ре, какво стана?
- Какво да стане, какво да стане. Човекът прави инфаркт, аз седях и гледах умно.
GM
copyright
