"Дао-то на Пух",
"Дъ-то на Прасчо",
"Кант и птицечовката"….
Спомням си едно интервю с Георги Лозанов. Изневиделица му изстреляха върпоса как се е справил през следването си с Кант. Очевдино, както се прави за такива интервюта и такива участници, отговорът му беше подготвен и подобаващо контекстуален: “Кант е много лесен за разбиране- започна телевизионерът без да се замисли- трябва ви само един маркер, с който да подчертавате главните изречения, от там насетне всичко става понятно”. (цитирам по памет)
Пишат, че когато Кант е публикувал трудовете си, народонаселението е било толкова посредствено и с така първично съзнание, че хората гледали тия дебели тухли, пощили си главите (заради въшките) и се чудили какво да правят с тази невоъбразима и невнятна записана лудост.
"Няма винаги да ти е топло докато четеш”, отвориха ми очите за живота някога. И бяха прави. Няма как да не ти къркори стомахът, но да седиш и да конспектираш, няма как да не ти шумят с кръпкосани сака, разпаднали се обувки и разпалени диалози, водени с невидим събеседник. Всъщност в Народната библиотеката има много такива кибици. Друго не им е останало.
Хайнрих Шлиман не е имал системно образование. Като малък се сблъсква както с реалността- с баща- проповедник и пияница, така и с вълшебния свят на “Илиада”, от който никога не излиза.
Работи като носач и товарач по доковете. Прибира се късно вечер в едно схлупено таванче и започва да повтаря и преповтаря, зазубряйки на изуст, текстове от различни книги на различни езици докато влуди съседите си. Научава 7 езика.
Години по- къснo, с тиранична жестокост ще започне да учи жена си- момиче от родното му село, което е избрал по снимка и след като е писал до пастора има ли някоя подходяща за него- като говори с нея само на даден език и стига до насилие и ярост, ако тя не го разбира, а едва- що започнала да се справя, сменя езика със следващия.
Като любител- археолог прави няколко неточни предположения. Достатъчно, за да попадне под презрителното снизхождение на гилдията, но мечтата му да открие Троя не го напуска.
Минават години. Той е напълно разорен, работниците са си тръгнали от разкопките заради дълго неплащани надници. Обхождайки за последно мястото на рухналия си живот, по зазоряване, проблясък привлича вниманието му. Приближава се да разгледа... Жена му сваля шала си и върху него се изсипва златно съкровище.
Дали мислите ни предопределят света и съдбата ни или дълбоко интуитивно и атавистично в нас е заложено нещо, което реагира, преди още да сме се осъзнали, на проекциите на света върху нас?
Де да можех да отговоря. Може би животът ми щеше да е друг…когато чух въпроса, докато разнасях, още дете, из къщи емблематичното томче на Хектор Мало:* "Като бъдеща перспектива ли го четеш това?”
Когато с умиление се прехласвах по първата си среща със Зайчето Питър в невероятните филмчета по Биатрикс Потър без да подозирам, че 20 години по- късно ще попадна на пълното, цветно и авторски илюстровано издание на “Вещицата на Лейк Дистрикт”, както са хулели децата сопнатата, облечена винаги в черно, вдовица на издателя на книжките й... вложила цялото състояние от печалбите си за опазване на Езерната област и оставила изключителни рисунки за архивите на Кралското дружество по микология.
Когато от едното кръгче, обрамчено със синджирче, което единствено умеех да плета на една кука- самo толкова бяха успели да ме научат- започнах да правя уникални рокли, по които очите ми дълго бяха пробягвали с нескрито възхищение и открито нeведение из дебрите на руските майсторски журнали.
Когато през лятото, прибирайки се уморено, от далеч съзрях група дечурлига да играят на смартфоните си до оградата на едно училище и аха подминавайки, си помислих, че така вглъбени в екранчето, досущ приличат на онези, през зимата, там, в другото училище… а в следващия миг чух “Здравейте, госпожо.” :)
Когато най- сетне дойде време и за първите ми, макар и доста проскубани и неравноделни, опити с фриволите. Също нещо отдавна заиграващо се с мислите ми, което се превърна в снопче реалност от живота ми.
Един живот стига за всичко, но не винаги всичко намира и мястото, и времето, за да ни даде възможност да го изживеем, вместо да го преживяваме :)
_______________________
* На моето томче беше преведено като Хектор Мало
GM
copyright
