Подслушан разговор

***

Беше градина с цъфнали рози.
- Добър ден - казаха розите.
Малкият принц ги погледна. Всички приличаха на неговото цвете.
- Кои сте вие? - попита ги той смаян.
- Ние сме рози - казаха розите.
- Ах! - възкликна малкият принц.
И се почувства много нещастен. Неговата роза му казваше, че тя е единствена в цялата вселена. А ето че тук, само в една градина, имаше пет хиляди, всичките като нея!

***   

Попаднах на таксиметров шофьор.

- Абе защо ме питаш ще те закарам ли, бе момиче! Аз щом съм на стоянката, значи съм се съгласил!

Потегли и продължи:
- Има разлика между шофьор на такси и таксиметров шофьор.
- Каква е?- попитах с лека усмивка и снизходително прикривайки високомерие и досада. Отговорът започна очаквано:
- Огромна...
...първият никога няма да ви закара от Орлов мост до Университета, докато вторият ще го направи.

Пък и да бяха повъвели някои правила. А те сложиха изискване за години на колите. Наместо като видиш една почистена кола, с измити стъкла, да се качиш в нея. 

Че и за нас да има критeрии. Такива стари- брадясали и нестригани като мен да не ни пускат. Да ни наложат изисквания, пък и аз ще си облека ризка, ще се среша.

Трябва малко да си психолог в тая работа. Преди няколко дни карах бременна жена към родилното. Питам я:
- Как e?
- Стискам още.
- Мъж, приятел няма ли с теб?
- Има, има, но ей сега, точно по празниците, замина командировка. Ей сега точно самичка останах!
- Е, спокойно де. Нали всичко си си приготвила, сакчето ти е стегнато, спокойно, аз ще карам полека, всичко ще се нареди.

Ако беше шофьор на такси, ще кресне: "Кво си ми захленчила тука!"
....

Оная вечер, пак по празниците, карам по булеварда. Mаха ми едно момиче. Беше в три през нощта. Пита ме може ли до Славейков да я закарам. Качва се и като ревна това дете. Викам й:

-Чакай бе, девойче, успокой се, какво е станало? Не казва, реве, та се къса. Проблеми си има някакви. Пак питам: 

-Добре де, поспри, поспри и ми кажи пушиш ли?
- Да.
- Ето ти тогава една цигара. Ха, запали, пък кажи....

 
...- Обичала ли си? Обичали ли са те? Знаеш ли какво е това? Със сигурност искаш пак да ти се случи! :)))

Но той всъщност не обещавал, а проучвал. Защото, ако тя е любила и е разлюбвана, тогава той спокойно можел да излиза с жена, която е наясно, че мечтите не се сбъдват.




   

(Не бих посмяла да сложа многоточие, текстови разделител, дори да замълча. Не зная какво друго да направя освен да се притая, сниша и да  оставя бяло полe) *

Мили мои, колко игли могат да се забият в едно иглениче на Коледа?

- Ала аз се разбърборих,- додаде спътникът ми преди да сляза.- Извинявайте. Женените мъже знаят да си мълчат, но аз останах ерген и затова...



_____________

 *P.S.  'Mi bella Princesa, your funny little dwarf will never dance again.’ 
'But why will he not dance again?' asked the Infanta, laughing. 
'Because his heart is broken,' answered the Chamberlain.
And the Infanta frowned, and her dainty rose-leaf lips curled in pretty disdain. 'For the future let those who come to play with me have no hearts,' she cried, and she ran out into the garden.

“The Birthday of the Infanta”- A Fairy Tale by Oscar Wilde

GM copyright