Дядо белобради ряпа взе да вади. С две ръце я хваща, силно се напъва, пъшка и опъва – тя се не поклаща

Дядо баба вика. Тича баба Мика, тича дядо хваща.
Двама се напъват, ряпата опъват – тя се не поклаща.
Баба внучка вика........

Мислех си, че тоя месец ще съм кът откъм материал за втора статия, защото нито ми е по силите да си завърша новия кроше проект (който направо ми пълни душата:)) нито, честно казано, имам време и да дишам. Дори малко съжалявах за занемаряването на блогчето.  Нооо...най- предсказуемото в живота е, че той е непредсказуем.

И така, потънала в самосъжаление покрай дъждовните облаци (a black depression had settled on me- дето пишеше Оскар Уайлд в „Кентървилския призрак”) съвсем невинно съдбата взе че ме метна в поредната история от серията „най- невероятното” в българското здравно обслужване. Направо ще рече човек, че съм пристрастена към темата, пък аз, ужким, гледам да не се топвам в тия води повече от два пъти годишно – веднъж за пролетното равноденствие и веднъж по хелоуин:))

Какви бесове ме продкукуросаха, реших, за пръв път в живота си, да си поискам копие от пълния набор изследвания от профилактичен преглед. Барабар със снимковия материал.

Сигурно съм се вдъхновила покрай изложбата „Човешкото тяло- разкрито и реално” и заради готините цветове, докарани от резолюцията на компютърния екран.  А си мислех, че ми прилошава от медицински  детайли и лекарски манипулации - може пък да е от цветовете на докторските униформи? Някакъв монохроматичен дисонанс, влияещ на налягането във вътрешното ми ухо? Ще трябва да задам казуса на джи пи-то си, живот и здраве.

И тъй, поисках си снимките, да ми ги качат..... на флашка! Ей това чудо на технологията обърна колата! Все пак, в не малко държавни администрации още ползват външно флопи за дискети.

Лекарят  изключително отзивчиво ми  каза, че ще ми ги даде, но трябва да извикаме някой, който разбира, защото той  компютъра може само да го включва. Знам, че мъжката логика е правилна, докато женската е само интересна, но понеже не съм от досетливите, се  изкушавам да попитам дали си има отделен медицински кадър, чиято работа е само да изключва рс-то?

Както и да е.

На помощ се извика, разбира се, първо медицинската сестра и й се постави сложното задание. Дамата се стресна и започна да се оправдава, че компютърът, камоли прилично не стар и даже лъскав, няма usb port.

Следващата стъпка беше да се привлече към каузата колегата от съседната стая, който имаше и придобита специализация в една от големите  болници (това беше важно уточнение при представянето му) пък, пусто, беше и красавец ;)))

Той заседна смело пред монитора и започна да обяснява, като истински лекар, какво прави- а именно, че на снимката, която е на слайд шоу в момента, просто ще й се даде save as, ще се съхрани на десктопа и така ще ми я метнат на флашката. НО! винаги има по едно коварно препятствие, а в случая се оказаха две:

1.    Снимките бяха повече от една, към дестина, и на него щяло да му отнеме повече от 20 мин. една по една да ги съхрани по този начин
2.    И той не знаеше къде може да е usb port-a

На уверенията ми, че последният трябва да е или отзад, или отпред на компютърната коруба..и че снимките трябва все да се съхраняват в някаква обща директория, а не само в слайд шоу програмката, от където те единствено знаят да ги гледат,...беше неизбежна намесата на трети колега, специализирал в друга известна болница:)

Той се справи бързо със задачката къде да бучне флашката- дръпна едно "камуфлажно" капаче отпред на компютъра и поясни, че тия, „новите”, имат порт и отпред.

Но епичната битка за снимките тепърва предстоеше. Първо попаднахме на общ списък на всички прегледани пациенти, ала възникна съмнението дали моя милост е сред тях или изобщо не съм вписвана в него?!

Освен това той ни беше безполезен, защото друго, освен име и някакъв странен пореден номер, там не открихме. После намерихме директорията със снимките, но се оказа, че са разбъркани и техният пореден номер не отговаря на поредния номер на пациента от „Списъка с пациенти”.
Накрая някък си успяхме да ги издирим по дата и да ги подредим в азбучен ред по наименование, да ги маркираме и да се възползваме от функцията на copy- paste бутоните :))  Всичко- 20мин., трима лекари със специализации и една сестра.

Е в такива моменти съжалявам,че нямам смарт фон за документиране на ситуациите.

Оценявам положените усилия и отделеното внимание, но в същото врме не зная дали трябва да се чувствам горда, че дадох повод да изобретим  нов прийом при подхода към пациента (с чук и длето...издялан) или да подхващам литании, че нито един пациент досега не си е приисквал и получавал изследванията....


Оставям мненията и преценките на другите..сама се опитах да бъда обективна, камоли, че субективността е неизменно човешко състояние. А аз отивам да си троша главата в стената.

Quos deus vult perdere prius dementat.






GM copyright

"No Mistakes in the Tango...

...not like Life. Simple."

Al Pachino is regarded a great actor. The scenario he has followed has been carefully revised so that the words he had to say to be accepted as wise ones. Certainly, you could remember the proper context from a "Scent of a Woman".


But have you ever thought over the proposition that if a thousand of people claimed something seemed true, the last did not actually come true?

Some time ago I decided to try having formal tango lessons. One thing was clear to me from the very beginning- no good professionals in the field  do we have so it was up to the location and the free time I had to make my choice.  Unfortunately, half of the course had not passed until my negative opinion about the "instructors" and the efficiency of their work was proved. The 8 trainings scheduled would  teach you no real basics but the pre-paid free of charge advice to improvise with the music.

How would you feel if you were in need of urgent surgery...And in the hospital they called for a student doing his first year in medicine and encouraged him: "Just give it a try"


A funny guy who they call Thomas Kuhn once presumed a curious deduction: One status quo is replaced by another one when a critical mass of differing circumstances is accumulated.

Is that uneasy to assimilate?

......

What was more-  for some reason I appeared to be making our female instructor too anxious to explain to me that I could never ever make a silk purse out of a sow's ear as far as tango was concerned. And she did  feel in no way obliged to employ any kind of small talk while enjoying her eloquence.


Quite many stupid- offs I have met in my life,.. too many for the years I have lived through. And  not a one of them missed to explain to me how I were failing or  crushing or  going wrong etc., etc, etc,. Being honest, I 've got fed up with fools.
.......

Below you can have a look at a piece of an improvisation. An error eclecticism you may take it for. As there goes the saying- a messy mind is a symbol of a messy work.


The scheme is no use here. The only thing one needs is see a video how a simple chain is crocheted.. Afterwards it is just up to one's imagination to experiment with the hook & yarn in order to obtain a garment result. According to skilled pros,... it works. 

GM copyright