Талмудска притча разказва за подвизите на Александър Македонски. При едно от поредните си завоевания, повелителят на света се натъква на препълнена съкровищница, а насред купищата злато и скъпоценности намира останките на човешки череп.

Великият воин презрително захвърля зловещата кост настрана. Тогава стар мъдрец се доближава и му казва:

- Господарю, не се отнасяйте с такова пренебрежение към тази човешка останка. Нямате представа колко много мъдрост е съсредоточена в нея.

Изненадан от подобна дързост, Александър властно изисква обяснение. Мъдрецът настоява да сложат черепа в блюдото на везни, а на насрещната страна да започнат да изсипват скъпоценности докато натежат и наклонят мерилката.

Купчината благородни метали се трупа и трупа докато вече не може да се побере в паничката, но кухият череп продължава да тегли кобилицата към себе си.

Всички присъстващи са стъписани що за чародейство е това. Единствено мъдрецът се навежда, загребва в шепа малко пръст и я изсипвя пред черепа- там, където са отверстията за очите.

Блюдото на везните тутакси олеква и се издига нагоре.

Само пръстта утолява и последния човешки ламтеж.

Бъдни вечер е.

Сред щурмуването на МОЛ-а, суетнята около семейната трапеза с питката, купена от супермаркета и списъците до Дядо Коледа в червения костюм на Кока- Кола, как мислите, остана ли някой да си спомни да пише на полковника?

GM copyright