*"Ти тук каза всичко.
Ако е речено, Байкал и Фиц Рой ще чакат. Но има и хора, а те няма да чакат още дълго"
Познавах бегло човекa- спорадични, формални контакти за няколко неусетни, залутани години...
Чужденец, имигрирал отдавна. Пътувал на няколко континента. С по- прецизни познания по български език от много образовани грамотни българи. Винаги, без изключение, приветлив, непосредствен, отзивчив, ентусиазиран. Винаги със забавна, но лична история за разказване, макар и помежду няколкото служебни реплики. Може би така по- лесно се градят контакти. Със сигурност си е имал своите чепове и прегрешения. Съвършени хора няма.
Ведър и изпълнен с живец разказа как е събрал светилата на медицината- лични приятели и доказани професионалисти, и цялото му същество ликуваше колко свежест лъха от живота.
Видях го за последно в едно кафенe. Отново покрай формалности. Пред мен седеше човек стреснат, напрегнат, озъртащ се, тревожен. Очакващ нищо и всичко. Нямаше значение. И двете бяха еднакво плашещи.
...
Преди година и половина пиян бакшиш налетя на автобусна спирка на Цариградско шосе. Уби шепа млади хора. Момичето беше излязло току що от работа. Прибираше се и говореше с приятеля си по телефона.
...
Спомняте ли си на какво е символ осуканото бяло- червено конче?- стръкче пълнокръвен Живот.
Сладък като дъхав ликьор, плътен като домашен шипков мармалад, трапчив като сок от черен касисис, ароматен като подмамния мирис на горска ягода.
Превърнал фантазното в осезаемост.
Уви.
Понякога трябва мъничко помощ, колкото само щипка животворност от снопче Провансалски билки...Но няма.
Това не е от нещата на почит в нашето съвремие. Има по- ценни придобивки…
Имаме и цяла дузина безлични кончета, осукани около китките.
GM
copyright
