Флорентино Ариса беше чел толкова много и така безразборно, че когато се обърнеше назад, не можеше да каже кое е добро и кое лошо. Когато си изчел прекалено много, губиш собствената си евристичност. Аз съм пребродила твърде малко страници. Но мога да кръпкосам с бели конци само чужди цитати. Може би е от умора или мързел, което е все същото.
Както Малкият принц казваше, хората все някога се примиряват. А тук- таме го превеждаха като "утешават". То си е все същотo.
— Не спя, господин Ерменрих. Какво търсите тук посред нощ?
Щъркелът го попита не иска ли да се поразходят малко през тази хубава нощ.
Спряха на един пуст бряг.
— Можеш да се поразходиш по брега- каза господин Ерменрих- докато аз си почина.
Спряха на един пуст бряг.
— Можеш да се поразходиш по брега- каза господин Ерменрих- докато аз си почина.
Момчето направи няколко крачки, върхът на дървената му обувка се удари в някакъв твърд предмет. То се наведе и видя на пясъка малка медна монета, зеленясала и разядена, почти прозрачна. Тя имаше толкова лош вид, че то дори не си направи труд да я прибере, а само я подритна.
Но когато се изправи, то просто ахна: точно пред него, дето по-рано имаше куп водорасли, сега се разкриваше грамадна порта. Още по-забележителен беше самият град.
Като вървеше по улицата, един търговец го съгледа и почна да го вика. Момчето показа двете си празни ръце. Но търговецът закима и бутна към него цял куп прекрасни неща. Другите търговци също се втурнаха. Всички му обясняваха, че искат от него само една-единствена малка монета.
Тогава момчето си спомни за зеленясалата монета, която беше видялo на брега. Хукна по улицата, изтича през портата и затърси малката медна монета. Намери я лесно, но като се обърна, за да тръгне пак към града, видя пред себе си само морето.
В този миг господин Ерменрих се събуди и дойде.
— И ти, изглежда, си спал като мен — каза господин Ерменрих.
— Ах, господин Ерменрих! — извика момчето. — Какъв беше този град, който преди малко се издигаше тук?
— Град ли? — попита щъркелът. — Нали ти казвам, че си спал и си сънувал.
— Не, не съм сънувал — отвърна Палечко.
Тогава господин Ерменрих му рече:
— Аз мисля, Палечко, че ти си заспал на брега и си сънувал. Но не искам да крия от теб, че гарванът Батаки, най-учената от всички птици, ми разказа веднъж, че някога на този бряг имало град. Нямало по-прекрасен град от него! Но жителите му тънели в разкош и били много високомерни. И за наказание, казва Батаки, градът бил залян от водите и потънал в морето. Но жителите му не загинали, защото не могли да умират, и градът останал неразрушен под водата. И веднъж на всеки сто години той излиза нощем от морето с целия си разкош и престоява на брега точно един, час.
А когато този час изтече, ако някой търговец не успее през това време да продаде нещо някому, градът отново потъва в морето и ако ти, Плечко, имаше макар и една съвсем дребна монета да платиш на търговците, градът щеше да остане на брега и жителите му щяха да живеят и да умират като всички други хора.
— Господин Ерменрих — каза момчето, — сега разбирам защо дойдохте да ме вземете тази нощ. Вие сте мислели, че аз ще мога да спася стария град. Колко съжалявам, че не можах да изпълня желанието ви, господин Ерменрих!
по Селма Лагерльоф
Но когато се изправи, то просто ахна: точно пред него, дето по-рано имаше куп водорасли, сега се разкриваше грамадна порта. Още по-забележителен беше самият град.
Като вървеше по улицата, един търговец го съгледа и почна да го вика. Момчето показа двете си празни ръце. Но търговецът закима и бутна към него цял куп прекрасни неща. Другите търговци също се втурнаха. Всички му обясняваха, че искат от него само една-единствена малка монета.
Тогава момчето си спомни за зеленясалата монета, която беше видялo на брега. Хукна по улицата, изтича през портата и затърси малката медна монета. Намери я лесно, но като се обърна, за да тръгне пак към града, видя пред себе си само морето.
В този миг господин Ерменрих се събуди и дойде.
— И ти, изглежда, си спал като мен — каза господин Ерменрих.
— Ах, господин Ерменрих! — извика момчето. — Какъв беше този град, който преди малко се издигаше тук?
— Град ли? — попита щъркелът. — Нали ти казвам, че си спал и си сънувал.
— Не, не съм сънувал — отвърна Палечко.
Тогава господин Ерменрих му рече:
— Аз мисля, Палечко, че ти си заспал на брега и си сънувал. Но не искам да крия от теб, че гарванът Батаки, най-учената от всички птици, ми разказа веднъж, че някога на този бряг имало град. Нямало по-прекрасен град от него! Но жителите му тънели в разкош и били много високомерни. И за наказание, казва Батаки, градът бил залян от водите и потънал в морето. Но жителите му не загинали, защото не могли да умират, и градът останал неразрушен под водата. И веднъж на всеки сто години той излиза нощем от морето с целия си разкош и престоява на брега точно един, час.
А когато този час изтече, ако някой търговец не успее през това време да продаде нещо някому, градът отново потъва в морето и ако ти, Плечко, имаше макар и една съвсем дребна монета да платиш на търговците, градът щеше да остане на брега и жителите му щяха да живеят и да умират като всички други хора.
— Господин Ерменрих — каза момчето, — сега разбирам защо дойдохте да ме вземете тази нощ. Вие сте мислели, че аз ще мога да спася стария град. Колко съжалявам, че не можах да изпълня желанието ви, господин Ерменрих!
по Селма Лагерльоф
GM
copyright
