По пътя на лена и коприната

Silk&Linen- The “Mysterious”Yarn

I was a beginner at crocheting. I had first dared choose a project to perform on my own. Still it had to be both- easy and chic. And if the performance proved good enough I would also give it as a present.  A purse would be just the right thing!

So I headed for yarn about the yarn shops. I had chosen a combination of linen and viscose yarn.  I knew about several shops around me. 

But what mattered was what I did not know- And it was that each shopkeeper would have personal preferences about the yarn supplies she offers.  The result from my tour was that I was angrily told off because I would be stubborn enough to insist on the fact that there did exist such a thing as yarn made of linen and silk threads and it was suitable for crocheting/knitting. 

For God sake, people! The fact that you have never met alive dinosaur in your life does not prove in any way the proposition that the dinosaur skeletons have always been nothing more but skeletons.  Or you know about dinosaur era because you have watched” Jurassik Park” and if they show it on the TV , it is true? ( see also “Wag the Dogs’)

Why do you need to be rude and aggressive when you do not know something. I doubt the only justification are sales.

Anyway.  Most of our lifetime we waste. And what is even worse, we do not feel pity about it. It is the diagnosis of our society. 

However, what I wanted to write about were the moments that made life meaningful.

So, I eagerly gathered all the necessary materials. I found the “mysterious”yarn, bought the right hook, found videos explaining the very technique; I asked experienced crocheters  for a piece of advice as far as fine details and probable mistakes were concerned. I made the front and the back side of the purse. And ….everything stopped there. 

When the passion is gone you’d better not force the things. Two and a half years had passed. I fulfilled many scarves’ projects, learned to crochet dresses, tunics, other small accessories. The scattered purse pieces were waiting for me in the drawer. 

If we never leave anything in store for the future, what are we to do in the present?

On the other hand, when the completed project responds to your inner feeling about it, you could be content with the work you have done.


Когато сефте тръгнах да търся прежда в състав лен и вискоза, в няколко магазина щяха да ме набият, при това с мерак, задето си позволявам  1. да ги изтръгна от летаргичното им отегчение, 2. да поставям под съмнение вещината им по познаване на материята (което не подобаваше да се каже за мен,, то жените кога ли сме знаели какво търсим)  и питам за несъществуващи неща.
Абе, хора, това, че не сте виждали жив динозавър, не значи, че тия скелети винаги са били скелети. Или примерът не беше удачен, защото вие сте гледали "Джурасик парк" и знаете,че щом "го показват по телевидението, значи е истина" (за справка- "Wag the Dogs")

Всъщност защо се отплеснах да пиша злободневности, като думата ми беше за онези неща, които изпълват, а не пилеят ежедневието ни. Първият ми сериозен проект на една кука беше замислен като едно кокетно портмоненце. Трябваше да стане за Коледа(преди 2 години и половина) и даже да е в "серийно производство", че да става и за няколко подаръка.

Започна трескавата подготовката- купих си подходяща кука, намерих лелеяната прежда, намерих клипчета с обяснения на специфичната плетка, даже я заплетох...потърсих съвети от доказани майстори за детайлите и грешките си. И всичко потръгна...и стигна до една страничка и една половинка на страничка.

Забелязала съм, че нещо като не върви, няма смисъл да се забатачваш още повече. Това може да завърши единствено измъчено и скучно.

Инак, все ще му дойде пак времето (пък и ако свършим всичко, което сме започнали, какво ще ни остане да правим)

Когато от подхвърленото зрънце бива създадено нещо, което импонира на твоето вътрешно усещане, удовлетворението от свършената работа няма как да не ти ласкае перушинките.

Do you remember the Little Prince when he was saying that he was thirsty for that very water from that very desert well. Its taste was born from the moan of the of the rusty pulley, ascending the bucket full of fresh water in the starry night.


Говореше си Малкият принц, че е бил жаден за точно тази вода от точно този кладенец в пустинята, пита на лунната светлина тази нощ...

*I still have extra ideas about this project. It also needs a linning

*Предстои още една малка заигравка по този проект, но за нея по- нататък




GM copyright