"Спомням си как реагира (баща ми) когато му казах, че искам да стана писател. Рече ми: 'Ти можеш да напишеш нещо само в съавторство с кукумявка'. Още не мога да проумея какво искаше да каже. Ама че кютюк"

Уди Алън Из "Избрани откъси от дневника на Алън"

Да не си помислите, че чета Алън, защото го цитирам. Глупости. Бях си го купувала от нямай къде преди 5-6 годинки да си подпирам счупеното легло с него и тотално не ми хареса.  Леглото пак хлътваше като легна. А скрибуцането му хич не се повлия.  Даже с времето се превърна в горък грохот. 

Но тогава бях помияр- купувах де що читаво нещо цъфнеше на пазара. Пък то се оказа, че има страшно много нечитаво. Като уникалната тенденция да се превеждат О'Хенри и Моъм в сегашно време. Или издателство Колибри да бълва томчета на Удахус с повече правописни грешки отколкото е способен да направи първолак със завързани очи. 

Ала това беше, защото нямах компютър. Пък сега вече имам.

Затова нямам нужда да проумявам каквото и да е. Имам си гугъл и електронни медии.  

От друга страна, имам и достатъчно меродавна преценка да оценя, че не мога да пиша. Така си направих блог. Който не става за даскал, зоват го за директор.

А който няма скрупули да се изразява публично в проза /лидерите на протеста из университетските даскали, например/ рано или късно се полакумява и за мерена реч или поне бели стихове/лидерите на държавата из парламента/

Понеже аз съм социално животно по природа, да не остана по- назад от тълпата. Та кой знае защо, наместо вдъхновение, в главата ми изплува образът на д-р Равик докато си свиваше папироса...Така се увлякох в литературни въжделения на хаос....

Папирус или папироса...

и не отблъсквай чашата със калвадоса;

Една съдба така смутена;

Да бъдеш или не- дилема.

Кога последно пи до дъно

от медовина в шарена кратуна?

Какво намери във торбата,

оставена на края на дъгата-

надежда, смисъл и тъга?

Или дълбока тъмна празнота.

....

Това е, скъпи мой тъкачо,

на мисли мъдри, познавачо,

човешки просто, уморено,

банално, скучно, отегчено.

Живот назаем и на кредит,

През куп за грош, за продан, не ли?

В теглилки сложиш ли го за мерило-

тежат, клонят, блюдото криви.

Не би могъл да го изпълниш,

Уви, не знаеш как- що мълвиш?

И нов прийом не ти се търси,

без туй не ти утърва. Тъй си е.

..........

GM copyright