- Уди Алън
Брррррр...ама че студ. Вече от половин час не съм изложена на атмосферните условия и ледените иглички започват да се разнасят от фалангите на пръстчетата ми нагоре към лактите. Явно кръвта отчаяно се бори да възстанови циркулацията си.
При подобни феномени, Оймяконци знаят,че най- сигурното, което ти гарантира оцеляването, е еленско- за закуска, обед и вечеря. С други думи- протеини. Иначе се унасяш...но не "като просната в банята кърпа" както се чувствам аз в момента.
Тъй като, с очевидното си студенокръвие, не споделям чак тези погранични географски ширини, в последно време, възпитах навика да не изкарвам сутринта на обичайното двойно кафе, долято до ръба на чаената чаша, с мляко.
Затова взех да наминавам през някои симпатични кафенета за дребна стръполинка.
Тази сутрин обаче заварих поредното безумие из малките градски явности.
Пред мен, на тезгяха, където са строени както опакованите крекери и сухарчета, така и прясно изпечените закуски, увити в месал и уютно положени в кошничка, се мъдреше, току помежду им, една дамска чанта!
Без собственик?!
Девойчето зад щанда с неловка усмивка очакваше...едно очарователно изрусено същество, отстоящо на два метра от дамския си аксесоар (пльоснат безобразно сред храната) да (се) зяпа във витрината отстрани, явно подреждайки отблясъците на русото по тоналност и според осветеността. Допускам последната причина, макар да нямах нито време, нито интерес да се задълбочавам в реалната такава, тъй като очевидно дамата е имала нужда ръцете й да са свободни, иначе не виждам аргумент да не си държи самостоятелно чантето.
Не съм привърженик на прекомерната хигиена. Например, не мисля,че кучетата в парка или детската градинка ще поразят детето ми с болести, за разлика от безумното ми лъскане с рекламирани санитарни препарати вкъщи, за да го предпазя от същите тези микроби.
Но, все пак, дамската чанта далеч не е най- чистият аксесоар, за да го отърквам в храната си преднамерено и безмозъчно- безогледно. Още повече, с него да запазвам ред, докато се чудя дали ще правя нещо или не, за разлика от хора, които знаят защо са се озовали там.
Когато на изпит мълчиш като риба, даскалът и останалият поток не те чакат, за да проговориш. Освен ако не се намираш в онова състезание на костенурчето Франклин за най- дълго правене на нещо, където Зайо се умори да скача, Мечо се умори да яде мед, но Франклин не се уморяваше да мисли..и мисли, мисли, мсили...
Безскрупулно ще изплагиатствам и перефразирам Уди Алън. Предлагам всички кухи трътки да бъдат облечени като кокошки.
GM copyright
Няма коментари:
Публикуване на коментар