неделя, 2 ноември 2014 г.

Както беше казал Марк Твен,

има хора, които са си сбъркали професията :)



В автобиографията си Самюъл Клемънс пише:

Винаги са ми казвали, че съм бил болнаво, изнежено, капризно и хилаво дете и през първите седем години от живота ми са ме крепили главно с лекарства. Когато майка ми караше осемдесет и осмата си година, веднъж й подметнах:
— По онова време сигурно непрекъснато си се тревожила за мен.
— Да, непрекъснато.
— Страхуваше се, че няма да ме бъде ли?

Калената жена, отгледала 5 момчета и разделила се с 3 от децата си (бел. моя) след известно мълчание — очевидно за да премисли — отвръща:
— Не, страхувах се, че ще те бъде.








GM copyright

Няма коментари:

Публикуване на коментар